Безопасността на децата ни

Или родителите не се интересуват от децата си, или просто нямат начин. Все пак те може би не владеят фокуси от рода – Барбатрик, да са едновременно и на работа и да водят и вземат децата си от училище, а някактрябва и да осигуряват прехраната.

Само онези, които имат ученик в къщи знаят, че не е достатъчно само да му осигуриш учебници, тетрадки, дрешки и обувки, но и да има член от семейството, който да се занимава с воденето му и вземането му от училище, а още, ако има сили и възможност, да го води и на курс по език или някакъв вид спорт. Това наистина е доста непосилно упражнение, особено за самотни родители и ако това е в комбинация с неразбиращ ситуацията шеф, определено златната есен може да ви се види черна.

И тогава може да видите картинки като тази, по най-оживените булеварди. Две момченца на по десет години, за да отидат на училище ежедневно преминават невероятно дори за софиянци разстояние, прекачвайки се на няколко автобуса от градския транспорт. Като ги видях с огромните раници, полюшвайки се на предпазните бетонни стълбчета, досами профучаващите коли и автобуси ми настръхна косата. Хората бързаха и се случваше някой да ги блъсне, без да иска. Ще попитате защо не седяха на пейката, която е монтирана на спирката? Ами защото пейката беше заета с по-възрастни хора, нали учим децата да отстъпват. Защо не стояха прави далеч от платното? Аз се чудя как изобщо успяваха и седнали да балансират с тези огромни раници. Представям си какво е да ходят или да стоят прави, в очакване на поредния автобус.

Това може да е единичен случай наистина, въпреки че как така все аз се натъквам на единичните случаи? И се замислям. Това може би са деца на единствените родители, които не могат да избягат от работа, за да се погрижат за децата си, или нямат пари за гледачка, която да върши тази работа, нито пък себеотвержена баба, която да живее на близо.

Най-фантасмагоричната задача е ако детето трябва да отиде дори в кварталното училище, което е само на няколко спирки от дома, а родителите работят съвсем в друга посока и трябва да избират да се погрижат за детето, или да са изрядни в службата. Това определено е тест за министри. Ако имаше достатъчно пари, задачата би имала елементарно решение, но при днешните обстоятелства е невъзможно и агнето да е цяло и вълкът сит, а неизвестните са много и все страшни.

Какво стана с идеята да има безплатен транспорт и до общинските училища?

Дори им се струва, че е по-важно децата да стигнат живи до училище, защото иначе няма как да получат топло мляко или ябълка, а още по-малко знанията, от които ще се нуждаят в бъдеще. Но има идея да спират детските на деца, които не ходят на училище, а ако няма кой да ги заведе?...

Да не забравяме, че не навсякъде в България училище има във всеки квартал и във всяко село. А иначе всеки има право на безплатно образование, но никой не пита каква цена трябва да плати, за да го получи?

Тук дори не споменавам децата, които в междучасията или във все повечето свободни часове, когато някоя госпожа стачкува, се щурат по оживените улици.

Дали пътищата ни са достатъчно безопасни към днешна дата? Дали децата са достатъчно пораснали, за да бъдем спокойни, пускайки ги като свободни електрони насам-натам да блуждаят по улиците? Или пък това е един комплексен проблем на новото време – заети родители, изнервени шофьори, незаинтересувано общество и безпризорни деца.

И най-тъжното е, че това са нашите деца.

Кой ще води и взема детето от училище