30 ноември – Андреевден

На този ден Църквата почита един от дванайсетте апостоли и ученик на Христос – Андрей, който е и брат на апостол Петър. Наричат го още Андрей Първозвани, защото пръв от апостолите е бил повикан да тръгне след Христос.

Затова и Първановците имат право да празнуват днес. Името на св. Андрей се среща доста често в Евангелията.

След възнесението на Господа и слизането на Светия Дух, когато апостолите се разпръснали по света да проповядват Божията истина, ап. Андрей тръгнал на север и през Гърция, Мала Азия достигнал чак до земите на днешна Русия. Св. Андрей посветил целия си живот да проповядва евангелието всред славяните, стоически понасял гоненията и благодарение на чудесата, които правел и на своя свят живот спечелил много последователи.

Първият руски летописец Нестор пише, че св. апостол Андрей, когато стигнал до река Днепър, където сега се намира Киев, изкачил хълма, забил един кръст и казал: “На това място ще възсияе Божията благодат, ще се издигнат църкви на Христа и истинската светлина ще излезе оттук по цялата страна”. И днес точно на това място се издига православния храм “св. Андрей Първозвани”.

Преданията разказват, че той е споделил кръстната смърт на Господа, но за да увеличат страданията му не го заковали, а само го привързали на кръста. Но въпреки това той не предал вярата си и продължил да проповядва смирение и покаяние.

Св. Андрей се почита като апостол на православните славяни, защото именно той е ръкоположил първия епископ в Цариград – апостол Стахий.

Българският народ пък нарича този ден Мечкин ден и го почита като празник на семето.

Затова според традицията на този ден се ядат варива: жито, боб, леща, грах, просо, ечемик.

Рано сутрин младите булки трябвало да хвърлят нагоре в камината набъбнало жито, за да растат високи житата. Ритуалът е бил имитативен и целта му е била да се предизвика плодородие на нивата и у дома.

Освен за да предизвикат плодородие в някои части на България на този ден правят ритуали за предпазване от мечки. Тук може да наблюдаваме много ,странно и интересно съчетание на християнството и езическите имитативни ритуали. Според легендата свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, затова възседнал една мечка и така отишъл при Бога. Господ му казал: “Който тебе не празнува, да го язди твоя кон”. Затова на 30 ноември някои, за да си гарантират не само плодородието, но и оцеляването са хвърляли варено жито с думите: “На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците.”

На този ден светлината в денонощието започва да се увеличава – наедрява, всеки ден по-малко денят се увеличава колкото с просено зърно.

В днешно време тези ритуали са останали само в учебниците по етнография и в детските книжки с фолклорни приказки. Може би бабите са ви разказвали някакъв вариант от приказката за Мечката, тя идва именно от преданията за Мечкин ден.