Плосък данък, заоблени коремчета?

Георги Ганев е икономист и програмен директор по икономически въпроси в Център за либерални стратегии в София. Интересите му са преди всичко в областта на паричната теория и политика, политическа икономия, икономика на прехода, икономика на растежа и развитието.

От 2003 той е и асистент в Стопански факултет на Софийския Университет, където води курсове по макроикономика, пари и банки и по нова институционална икономика. Студентите му са възхитени от начина, по който представя учебния материал. Женен е и има очарователна дъщеря, която активно го въвлича в светския живот на младите дами.

Освен добър макроикономист той е и добър баща и в това му качество го потърсихме, за да даде няколко икономически съвети, защото всички малко или много се вълнуваме от това как плоския данък, който ще бъде въведен през 2008 г. ще се отрази на семейните ни бюджети и персоналните ни планове за бъдещето.

Г-н Ганев, има ли според Вас бейби бум в България и как се отразява увеличената раждаемост през последните години на макроикономическата ситуация у нас?
Дали е бум или не, не знам, но определено през последните десет години броят на новородените нараства и в момента е с около 12-13 хиляди, или 20 % по-голям от дъното, ударено през 1997. Що се отнася до ефекта на бебетата върху икономиката, то той, макар и скромен, е положителен откъдето и да го погледне човек. Всяко бебе е сериозен разход за домакинството. Това в националните сметки се вижда като повишено потребление, което е един от двигателите на растежа. Освен това всяко бебе е бъдещ участник в стопанския живот и може да бъде наречено дългосрочна инвестиция в човешки капитал, която увеличава производствения потенциал на икономиката.

По-големият брой бебета показател ли е за икономическа стабилност в страната?
До известна степен да. Решението да има дете определено отразява някакво отношение и очакване към бъдещето от страна на родителите. Икономическата стабилност прави живота по-предвидим за по-дълго време напред и определено улеснява вземането на подобно решение.

Какво бихте препоръчали на младите семейства – спестяване или кредити – при планирането на наследници?
Няма значение, стига да се прави разумно и пресметливо. Иначе от домакинска гледна точка разликата между “спестяване” и “вземане на кредит” е, че в първия случай първо спестяваш и после харчиш, а във втория първо харчиш, а после спестяваш.

За какви разходи да се подготвят бъдещите татковци? За неща, за които дори не могат да си представят?
Повечето бебета водят ли до повече заетост по сектори и повече производителност в страната?
До повече заетост – със сигурност. Вече и в България спокойно може да се говори за индустрия, обслужваща бебетата и децата, с изградена производствена верига. Но на този етап не бих могъл да кажа дали това увеличава производителността.

Плоският данък ще стимулира ли жените към по-голямо желание за заобленост в рамките на девет месечен период или ще се придържат към младежката фигура със стегнати плоски коремчета?
Очаквам ефектът да е по-скоро неутрален, но знае ли човек. Сигурно е, че плоският данък ще увеличи разполагаемия доход на хората, особено на по-младите, с относително добра квалификация и известен трудов стаж. Ако освен това подобри в собствените им очи усещането, че се справят и ще се справят с живота, като нищо ще видим повечко заоблени коремчета.

Демографският срив, който се предвещава усилено в близките 30 години ще доведе ли до икономически срив?
Зависи. Намаляването на населението в близките години е почти исторически зададено и неизбежно, но може поне донякъде да бъде туширано, ако българите решим да раждаме повече деца. Що се отнася до ефекта на спадащото и застаряващо население върху икономиката, той може да бъде управляван с разумни политики. Единственият въпрос е ще съумеем ли да ги формулираме и приложим. http://www.bma-bg.org