Децата от дома в Долна Баня

Тризнаците, които живеят в същия дом са Исус, Мария и Цецка. Те са на 15. Исус помага по строежи и си е изкарал пари, с които си е купил втора ръка компютър, поставен в неговата стая в дома (която споделя с още 3 момчета). Исус има skype и мейл. Обича рап и никът му е Исус Рапара. Исус, Мария и Цецка имат двама живи родители, които не се интересуват от тях. Е, майка им се интересува доколкото работейки в Гърция веднъж годишно им изпраща по 50 лв. От всички 25 деца в дома само едно е кръгъл сирак, 16 са с по двама живи родители.

Домът изглежда много прилично. Украсен е празнично с рисунки и неща, изработени от самите деца. Хората, които работат там наистина са съвестни и обичат децата. Стаите са спретнати, подредени. Децата са много възпитани. Интегрирани са - ходят на училище в едно от двете училища в Долна Баня. Домът получава помощи от различни места - един швейцарец дошъл преди време и им инсталирал парно, французи им купили маса за тенис, сърби завели част от децата на екскурзия във Велинград, друга част от децата ходили на море и в Италия пак с помощта на различни чужди спонсори.

Точно до дома има новопостроено вилно селище, изсипани милиони. Казват, че е на Калчев, министър. По празници от там се чуват веселие и песни. Но никой не донася дори нещо дребно за децата в дома.

От девет години домът се посещава от Веско Дафов, преподавател по философия в СУ и Цецилия Рангелова, психолог и учител в Техникума по текстил в София. Учениците от техникума имат доброволен отряд и редовно събират и изпращат на децата от дома дрехи, лакомства, други необходими неща. Днес им занесоха много чували с дрехи, обувки, а също и четки за зъби, пантофи, мандарини. Важното тук е не само да се занесат нещата, а да се видят с децата, да си поговорят с тях. Те са приятели. Не формално, а наистина. И децата от дома са щастливи, наистина, доколкото могат да бъдат такива, захвърлени от родителите си, но намерили подкрепа и обич от много други хора. Да, това не е коледна приказка. Блазе и на едните и на другите за това, което имат, а казват, най-ценното е невидимо за очите.

smiling.webreality.org/blog