И така всеки ден е едно предизвикателство. Всеки разговор е труден, особено когато се опитваш да научиш съкровищата си на безценни неща:
- че в малките неща се “крият” големи богатства
- че най- топлото нещо е обичащото сърце
- че по -хубаво от залеза и по-светло от изгрева няма...
ДА продължавам ли?
Повечето може да ме сметнат за наивна романтичка без шанс за оцеляване, но повярвайте ми, децата усещат интуитивно студа у хората (затрупах ли ви с метафори).
Та сутрин, недоспала (на малката й никнат зъбки), слагам най- щастливата си усмивка и почвам да раздавам веселие. Какво ми коства това само аз си знам. Така де, нали трябва и да сготвя, изчистя и тн. Но знам, че ако аз не съм усмихната и на другите не им е до усмивки, а като ме видят мен се заразяват.
Наскоро дъщеря ми ми каза: Ти си доста щура майка. Зарадвах се. Не искам децата ми да растат в сухарска атмосфера с изнервени родители, мислещи само за работа и битовизми...
Мога да продължавам темата до безкрай, тя май стана тема за невербалната комуникация повече, но ще ме извините ... Сега си слагам крилата на добрата фея и отивам при бебето, вика ме.
На всички пожелавам много щастие и да не спират да мечтаят.
Анна Лицова участва в конкурса “Бъди уверена, общувай свободно!”
Най-ценният съюзник – усмивката
Да бъдем уверени в това, което сме