Пролетно

След националния ни празник, след трагедията, която ни сполетя, реших да напиша това писмо. Това е моят призив към всички Вас, мили хора.

Да се радваме на малките неща около нас. Да се научим да виждаме красивото, доброто около нас. Да откриваме красивото в едно малко цвете, в усмивката на децата около нас, в благодарните очи на възрастните хора, отвърнали на нашето “Добър ден”. Да бъдем по усмихнати, по-позитивни, по-доволни. Така наистина ще се чувстваме и по-щастливи, въпреки трудностите в ежедневието ни. Да успеем да се извисим над дребнавостта, над глупостта и да вярваме, че доброто е около нас. Да казваме на любимите ни хора, всеки ден, колко много ги обичаме. Да ги прегръщаме, да ги даряваме с усмивка и мили думи.

Това наистина ще ни направи истински щастливи.

Пролетно

Пролет пукна, всичко се разлисти,
срещаме се радостни, лъчисти.
Поздравяваме с усмивки, чисти,
ставаме дори и оптимисти.

Пролетта ни промени,
хора, станахме добри!

А, Щастието?
Моето щастие е моето семейство. Моите пораснали деца, които ме радват и с които се гордея. Защото са добри, отговорни и отзивчиви хора. Цялата ми любов е за всички тях.

За Наско, Искра, Марти и едно мъниче Андриян (нашето внуче, което на 27 март ще навърши една годинка).

От една щастлива майка и баба.

С тази снимка Ви поздравяваме с Празника. С пожелание за здраве, много радостни мигове, успехи, любов и щастие. Честит Празник!