Някои си спомнят този ден и като ден на майката – може би отново по аналогия с Божията майка. За жените, които искат да продължат рода и да преживеят божествения дар на майчинството, фактът, че ще стават майки е вестта, която звъни с най-благи медени звънчета в ушите им. Разбира се в днешно време не всички и не винаги смятат, че това е добра вест, което само показва колко сме се отдалечили от истинския смисъл и божественост.
Но това, че ние видоизменяме истината, тълкуваме думите по нов начин, променя единствено само нашия светоглед. Според християнската догматика Благовещението е, и винаги ще носи смисъла на боговъплъщение – т. е. същността на благата вест е, че Бог е приел човешки образ, Бог е станал един от нас, лишил се е от божествеността си в името на човешкото спасение. “Защото Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в него да не погине, а да има живот вечен. Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а да бъде светът спасен чрез Него.” (Йоан 3: 16-17).
И какво от това, ще възкликне съвременният човек? И това ще бъде най-нелепото и невежо изказване по отношение на вечността.
Но дори да излезем извън контекста на християнската догматика, може простичко да се запитаме – колко пъти през живота си получаваме наистина благи вести? Колко пъти те са радостни и за още някого и допринасят за благото на човечеството? И колко пъти ние сме благовестители на такива вести?
Но ако поне на всяко Благовещение се стремим да кажем на някого по нещо благо, по нещо оптимистично, по нещо носещо живот – светът най-вероятно би бил малко по-друг, малко по-благ, малко по-слънчев и радостен.
Днес е денят за добри вести – кажете нещо добро на някого и направете живота му по-интересно и по-весело преживяване.
Една такава добра вест за всички бъдещи майки е кампанията (300 бебета повече), която цели именно повече жени да се радват на майчинството и повече хора да имат повод за празнуването на новия живот. А каква по-добра вест от живота, от новия живот?