26 март – международен ден за борба с наркоманията

През март има толкова много празници свързани с живота, с новото начало и с радостта, че на този фон международния ден за борба с наркоманията е като една голяма черна грозна дупка.
Но е факт! Факт, който става все по-очевиден. Проблем, който вече е част от ежедневието ни, с който се сблъскваме всеки ден. Проблем, който може да почука и на нашата врата. А най-лошото е, че той дори не почуква, той търси съвсем тесен процеп, толкова малък, че да успее да се промуши и да влезе в нечие съзнание – обикновено обърканото, обикновено изтерзаното от проблеми, от недоимък или от свръхизлишък, претъпканото с информация или бедното на преживявания. Най-страшното е, когато похити детското съзнание. Как да се застраховаме? Обикновено това е кошмарът на майките, които имат деца тийнейджъри, който хем не можеш да заключиш в къщи, хем не знаеш какво може да ги сполети на улицата. Защото когато усетим присъствието на наркотиците около себе си, обикновено вече е доста късно. Проблемът вече се е превърнал от малко кариесче в голяма черна дупка, която изсмуква живота, изсмуква радостта и пресушава надеждата.

Трябва да направим само един тегел по улиците на някой голям град, за да ни посрещнат поне двама трима благовидни младежи, които да ни поискат 50 стотинки за билетче. Някои са доста по-изобретателни и могат да съчинят невероятно сърцераздирателна история, но за съжаление не толкова, колкото е истинската такава.
Веднъж наркоман – завинаги наркоман! Срещу това изказване много хора ще скочат и ще кажат, че е крайно, че има различни видове психотропни вещества, че за хората на изкуството е важно да имат богата фантазия, а тези вещества допринасят за полета на мисълта и за свободата на асоциациите, че е важно да не си спечена консерва, а свободомислещ човек. И ако, за да си свободен и щастлив ти трябва само малко бяла прах? По-добре краен, отколкото мъртъв.

Напълно съм съгласна, че има леки и тежки наркотици и дори че те са едно милосърдно спасение от болката и достижение на медицината, но да си припомним старата мъдрост – дозата прави отровата. А когато деца са примамвани да опитат първата си доза, те не осъзнават все още що е понятието граница. А когато разберат, вече е късно да се върнат отново. Никоя майка не може да понесе страданието да гледа детето си как бавно бива убивано от наркотиците и както то твърди по собствено желание.
Да, проблемът се задълбочава и в много страни наред с центровете за борба с алкохолизма се нареждат и тези за борба с наркоманията. Но не е ли по-добре въобще да не достигаме до тях? Да – има превенция и да – правят се разяснителни кампании. Но, колко са догматични и скучни те за младите хора? Колко младежи биха прочели статия като тази и колко биха казали дай да се поинтересувам какво пък толкова страшно има в наркотиците? И колко биха повярвали на съученика си, който им казва – пробвай готино е или... ето го задръстеняка на класа, който не е пробвал дори трева.
Затова не си правя илюзии, че ако пускаме всяка седмица статии по темата ще променим нещата, но вярвам, че ако всеки се замисли над проблема, ако всеки се опита да противостои нещата може да се променят. Защото засегнатите се борят поединично и обикновено безуспешно, а ние като общество се сещаме за проблема, когато вече е късно. Разбира се това е стара българска традиция, за това си има и стара българска поговорка – след дъжд качулка – оправяме опасен участък от пътя след като там се е случила трагична катастрофа; затяга се контролът в детските градини след като деца се натровят с лексотан и т. н., и т. н. всеки може да продължи списъка, който убедена съм ще бъде много дълъг. И на фона на тази действителност, нека бъдем съпричастни поне с международните дни, на които всички отбелязват съпричастността си към нещо. Днес е денят, в който да се замислим как може да не допускаме наркоманията и да се погрижим за бъдещето преди да се е случило нещо фатално. След това знаем – вече ще е твърде късно. А тези, които ще са мъртви, няма да ги съживи глупавата ни поговорка – по-добре късно, отколкото никога. Затова нека започнем битките навреме, за да имаме шанс да спечелим войната след време.