Затова се въвежда нещо непознато досега – фактическо съпружеско съжителство и брачен договор.
Въведени са промени като например – имуществената общност няма да се простира по отношение на паричните влогове, отпада служебното произнасяне от съда по вината при развод по иск на единия от съпрузите, съпрузите могат да търсят услугите на медиатор за уреждане последиците на развода, отпада изискваният сега 3-годишен срок от сключване на брака за допустимост на развода по взаимно съгласие.
Но въпреки това фактическото съпружеско съжителство между мъж и жена ще има правно значение в предвидените от закона случаи като – определяне на бащинство, разпореждане с имущество и т. н.
Вече няма да се чака за граждански брак с месеци, а може само за минути да се подаде лично заявление от двамата до кмета на общината. В брачния договор ще има клаузи относно имуществото на придобито преди и след връзката имущество, издръжка на децата по време на съжителството и след това и т. н.
Дали това ще накара повече хора да отидат до кметството и да узаконят съжителството си остава да разберем във времето? Най-вероятно да, ако от това произтичат някакви съществени облаги и повече сигурност. Статистиката винаги до сега е показвала, че основно дамите са онези, които държат на бялата рокля, на церемониите и най-вече на сигурността – той е мой законен съпруг – и се надяват, че с това ще заживеят като в приказките, в които краят винаги е – и заживели щастливо...
Но в реалния живот приказката в най-добрия случай продължава като “и заживели интересно като започнали да мелят брашното заедно, от което произлезли много смешни и трагични случки”, за които ще ви разкажем при следващата ни среща.