Студент в България или в чужбина?

Скоро ще започне еуфорията по новата кандидат-студентска кампания. Завършващите средното си образование вече се чудят – а сега накъде? Наред с тях се притесняват и майки и бащи, баби и дядовци. Какъв път ще избере детето им? Дали ще ги напусне завинаги, дали ще учи залудо, дали ще има пари да отиде да учи в чужбина? Какво да избере, къде да избере? Докато навремето всички стискаха палци дали ще успее да влезе, дали ще му стигне бала, днес е ясно – все ще влезе някъде, въпросът е дали има смисъл и дали може да си го позволи финансово? Хиляди въпроси пърхат в главите на младите, а още повече притеснения в тези на родителите им. Едва ли решението ще е лесно, защото в днешно време младите хора имат много възможности. Когато имаш голям избор е много по-вероятно да сбъркаш, но пък и имаш по-голям шанс да се реализираш в избраната от теб област.

С желанието да улесним поне малко терзанията и дилемите на кандидат -студентите, особено на онези, които биха искали да се реализират в областта на икономиката (в момента най-предпочитаната и най-перспективната) попитахме икономиста Георги Ганев, който е и дългогодишен преподавател, как вижда студентския живот в България?

Г-н Ганев, занимавате се с много дейности в областта на икономиката, как решихте да се занимавате и с преподаване?
Всъщност, още от самото начало на моето обучение по икономика в чужбина имах планове когато се върна в България да започна да преподавам. В Щатите видях отношение към учебния процес, коренно различно от онова, на което бях свидетел преди това в продължение на две години като студент по право в България. И страшно ми се искаше да пренеса поне нещо от този дух. Поради което с връщането си след защитата на дисертацията ми през втората половина на 1997 г. при търсенето на работа в няколко от изявените изследователски институти предупреждавах, че имам намерение да преподавам и това ще оказва определено влияние върху времето ми, да си знаят. Още през пролетта на 1998 г. вече водех първия си курс.

От всеки студент ли става икономист или трябва да се притежават специфични качества и талант за тази материя?
Не от всеки, разбира се. Икономическият начин на мислене се удава на едни и по-малко на други, без това да има каквато и да било връзка нито с човешките им способности, нито с характерите им. Малко ми прилича на музикалността – или имаш ухо, или нямаш. На година проверявам по около и над 300 теста и ми е изключително лесно, в рамките на две-три изречения, да позная кой го има и кой не. Въпреки че това няма отношение към оценката, защото тя зависи от това дали са си свършили студентската работа – да научат определения, концепции, аналитичен апарат, модели, нюанси.

Вашите студенти са очаровани от начина, по който си водите лекциите, каква е Вашата тайна?
Съчетание от 4 елемента. Първо, известен дар слово в съчетание с малко чувство за хумор – много помага да успееш да облечеш важна концепция или определение в шега, защото шегата, ако е добра, има елемент на изненада и това много по-лесно се помни. Второ, липса на притеснение от говорене пред много хора – то не е генетична даденост, а се научава и овладява. Трето, осъзната предварителна психологическа нагласа, че съм там с една единствена цел – тези деца да научат нещо, пък ако ще да си изляза от предварителния план за лекцията. Четвърто и най-важно (без него нито едно от другите три няма да работи добре) – опитвам се да си владея материята на курса много добре, да ми е удобно да плувам в нея, да знам пълнотата на разположението й в контекста на цялостната икономическа наука.

Какво мислите за купуването на изпити?
Юридически: престъпление; морално: непоносимо и грозно; преподавателски: пълен провал; икономически: неефикасно и пълна загуба на обществен ресурс.

Сигурна съм, че при Вас не се купуват изпити, а че се вземат трудно – въпросът е как – какво трябва да знае студентът, че да изкара изпита?
Всъщност при мен не е особено трудно, защото съм малко мекушав при оценяването. Винаги имам вградени бонуси в тестовете, доста от въпросите ми, затворени или отворени, не са особено трудни. За да получи двойка някой при мен, значи наистина бъкел не знае. Следователно, за да получи поне тройка достатъчно условие е да знае поне един бъкел. Обикновено, ако са научили базисните определения и концепции, ще получат поне три, а при късмет със затворените въпроси може и доста повече.

Има преподаватели, които на Господ пишат 6, на себе си 5 и т. н., а други, които са либерални към студентите и пишат слаб 4. Колко бална е Вашата система на оценяване?
Слава Богу, Господ не е икономист. Иначе, моите оценки са в пълния диапазон между 2 и 6, с категорично преобладаване на отличните – около половината ми оценки са шестици. Но това в огромна степен се дължи на вградените бонуси – смятал съм, че ако ги махна и тестовете ми са наистина по 100 точки, петиците ще станат повече от шестиците.

Накъде бихте насочили младите хора, които тепърва се чудят къде да продължат висшето си образование? В това число и техните доброжелатели в лицето на родители, приятели, които се интересуват от бъдещето им и ще прочетат тези редове?
Тук ще се измъкна със стандартния икономически отговор “зависи”. Ако искат да учат икономическа наука, това става навън и то конкретно в САЩ – в Европа, при цялото ми уважение, само London School of Economics може да се равнява. Ако искат да учат стопанско управление с всичките му разклонения, са изправени пред избор. Единият вариант е започване на работа, при това с ясна кариерна пътека нагоре, и паралелно правене на магистратура в България. Тогава нивото на магистратурата няма да е много високо, но пък ще са с предимството на натрупания професионален опит на място. Друг вариант е правене на магистратура в чужбина (Европа върши прекрасна работа тук) и после с тази относително по-солидна подготовка атакуване на местния трудов пазар от добра изходна позиция и квалификация, но след известен период на отсъствие и липса на опит в конкретната обстановка. Трети вариант, разбира се според предпочитанията на човека, е учене и кариера в чужбина. Тук имам една основна препоръка: независимо кое ще избере, съответният човек и неговите доброжелатели трябва да решат в самото начало и да следват плана с постоянни активни действия. Когато си изработиш ясна стратегия, най-добрият път за постигането й ще се очертае по-лесно.

Имат ли потенциал българските студенти и къде и как виждате развитието им?
Някои имат огромен потенциал, други по-малко, трети никак. Като в целия останал свят. Развитието им виждам в посока все по-голяма свързаност с Европа и света, което е доста неприятна новина за много български университети, кандидатите, за които очаквам все повече и повече да намаляват. Но каквото сам си надробиш...

Все още ли изтичат мозъци от България?
Труден въпрос, доколкото това понятие, особено частта “мозък”, не ми е ясно определено. Много мои студенти тръгват за чужбина, но и много вече се върнаха или се връщат. Мисля, че ученето в чужбина не е изтичане на мозъци. Чужбината ще продължи да е привлекателна за квалифицирани българи, но и България вече не е черна дупка. Дори да има някакво нетно изтичане в момента, никак не бих се изненадал само след няколко години да е нетно втичане.

Според г-жа Тата Брабазон от университета Брайтън студентите, които използват търсачките на Google и Wikipedia затъпяват, какво е Вашето мнение по въпроса?
Използването на калкулатор и компютър също намалява способността да изчисляваш на ум. Въпросът е, че освобождава ценно време за други дейности, стига да имаш акъл и подготовка да ги правиш. Умственото залиняване е възможно само ако няма предизвикателства. Наличието на калкулатори, компютри, Google и Wikipedia означава, че стъпалото по стълбицата на знанието, от което тръгват днешните студенти, преди години е било да речем трето или четвърто стъпало и преди него е трябвало да се изкачват други. Но това не означава, че няма още хиляди стъпала нагоре и е задължение на преподавателя да засили студентите по тях. Просто днес с Google и Wikipedia те могат да свършат за половин час работа, за която преди им е трябвал цял ден. Значи, дай им работа, за която ще им трябва цял ден барабар с Google и Wikipedia.

Как според Вас най-ефективно могат да се подготвят студентите?
С четене и говорене помежду си, ровене в интернет и правене на домашно/решаване на задачи. В моя конкретен случай – и с добри записки от лекции.

Много студенти работят и учат едновременно, кога това би било в полза на студента и кога не?
Би било от полза, ако не пречи на споменатите в предишния въпрос елементи на добрата подготовка. Да си студент, говоря за бакалавърското ниво, си е ангажимент с пълно работно време, съответно работата трябва да е за “свободното” време, т. е. за други няколко часа на ден. Работата не би трябвало да препятства едни поне 6 часа на ден учебна дейност. При магистърското и докторското ниво това вече не стои така.

Смятате ли, че отпускането на студентските кредити би позволило на младите хора да учат по-добре и по-качествено да се подготвят за бъдещите си професии?
Да. Особено на онези студенти, които са в гадната ситуация да трябва да работят, за да се издържат докато учат, а пък самата им работа е такава, че им пречи да учат. Съвсем друг е въпросът как точно в българските условия е най-добре да се уреди студентското кредитиране.

Какво бихте искали да кажете на младите хора в България?
Две препоръки. Да имат кураж да бъдат себе си и да се борят със стереотипите, които по-стари поколения съзнателно или не се опитват да им налагат. И да видят свят.
http://www.bma-bg.org

Къде да учат нашите деца