На 8 май се отбелязва международния ден на Червения кръст. Тази организация е създадена за подпомагане на хората при форсмажорни обстоятелства: природни бедствия, болести и войни.
Празнува се от 1953 г. по решение на международната конференция на Червения кръст в чест на годишнината от рождението на Анри Дюнан (1828 г.), швейцарски общественик и носител на Нобелова награда за мир за 1901 г., инициатор за основаването на Международния комитет на Червения кръст през 1863 г.
Към днешна дата Червеният кръст развива дейност в повече от 170 страни. Това е една от най-големите хуманитарни организации по света, които наистина се притичват на помощ на всички страдащи.
Напоследък, обаче, като че ли рядко чуваме за дейността й, но тя продължава да поддържа големи бази и складове с провизии. Когато бях малка си спомням, че имаше и едно много добро начинание сред младите хора. Правеха се състезания на санитарните дружинки, по възрасти, в които децата и юношите показваха своите знания и умения да помагат на хора изпаднали в беда. Тъй като живея близо до една от базите и децата от училище бяхме по-лекички, ни канеха организирано да участваме като живи макети, което много ни забавляваше. Рисуваха ни рани с боя, оставяха ни някъде из храстите и групата трябваше да ни открие, да определи какво ни е, да ни превърже и да ни занесе до най-близкото безопасно място. Групите бяха оценявани по компетентност, бързина на реакцията, групова работа и т. н. За нас като деца беше много забавно да ни носят на носилка, на конче, да ни слагат шини и да ни дават бонбони вместо лекарства, след като са обяснили и написали какво лекарство изписват.
Сега не съм чула по училищата да има такива дружинки, в които децата да се учат как да дават първа помощ при удавяне, ухапване от змия, обгаряне, задушаване и т. н., а като се замислим това са едни много важни умения. Може никога да не ни потрябват, но ако ни потрябват веднъж в живота, а не ги притежаваме може да се окаже фатално.