Играчки Made in China

По принцип всички родители биха искали да купуват екологично чисти, здрави, красиви, забавни и най-вече безвредни играчки.

Какво обаче се случва на практика? Купуваме това, което можем да си позволим.

Онези, които имат възможност да закупят по-скъпи играчки се ориентират към тях, надявайки се високата цена автоматично да определя и по-високото качество. Но това въобще не е гарантирано на българския пазар. Личните ми наблюдения са, че много зависи от къде ще купиш играчката, защото едно и също нещо може да варира (+/- няколко лева в най-добрия случай).

Но дали ще купиш играчката от скъп или от евтин магазин на гърба винаги се мъдри едно притеснително Made in China и почти веднага успокояващото ЕС. (Ако въобще мнозинството от българите се интересуват от тези надписи, за тях е важно играчките да не са скъпи и да зарадват детето.) Но се оказва, че синонимът за евтино вече е животозастрашаващо.

Зачестилите проверки на детски играчки показват, че независимо от тези стикери детските играчки може да са меко казано вредни, в някои от тях може да се открие дори олово или живак.

Генералният директор на Европейското бюро на потребителите Моник Гойенс предупреждава европейската общност, че трябва да бъде по-строга към производителите и вносителите на играчки, защото много от тях на тестовете показват риск от нараняване или незабавна смърт. Оказва се, че играчките на европейския пазар са изработени с канцерогенни, токсични и алергенни вещества.

Затова много от страните в Европа вече се ориентират към детски стоки от Германия, Словакия и дори България.

Излиза, че е по-добре децата да си играят с кал и пръчки в парка, пред това да бутат и лапат лъскавите, цветни ходещи и пеещи играчки. Не знам дали сте купували детско пиано, плюшена пееща играчка или количка, които издават такива пронизителни звуци, че ти идва да полудееш, особено, ако детето много хареса играчката си и иска да я пуска отново и отново. Особено бях втрещена, когато в български магазин ми предложиха детска пееща количка с етикет Made in China и ЕС, която свири чалга мелодия. Непростимо е също, че много от бебешките играчки издават такива пронизителни звуци. И тук определено можем да говорим, че по-скъпите играчки наистина са съобразени с факта, че те ще служат за приспиване на бебе, ще бъдат гушкани от бебе и дори хапани и близани от някое малко сладурче, на което му растат зъбки. Защо едни се съобразяват с това, а други преследват единствено печалба? За съжаление дори реномирани, световноизвестни фирми произвеждат играчките си в Китай, за да намалят разходите и увеличат печалбата си.

За Българските производители на играчки вестта за по-строгият контрол в ЕС е добра, защото нашите дървени влакчета, кубчета и пъзели са едни от най-предпочитаните играчки в Европа, с дъх на ретро и определено еко.

Но на родния пазар не е така. Именно тези дървени български играчки минават в категория лукс и българите масово купуват китайски дървени и за по-евтино пластмасови влакчета. Нали така и така ще се почупят и изпозагубят? А ако детето не пази играчки, то по-добре е да потроши играчки от едно левче, отколкото от 20 и повече. Забелязали ли сте, че от пластмаса до пластмаса има разлика. Има играчки, които още с отварянето им веднага нещо пада, нещо хлопа, нещо се чупи и ние обвиняваме децата – не пазиш, не внимаваш, грубо пипаш. Как да знаем обаче, че купувайки именно играчката, която сме харесали, тя ще се разпадне в ръцете ни? В повечето магазини не дават играчките да се пробват и разопаковат, което също е в ущърб на потребителите.

За некачествените играчки децата не са виновни, но в крайна сметка излиза така. Хубавото ново самолетче се чупи, детето се разплаква и тогава какво правим – караме му се, че не си пази играчката; тичаме да купим същото на същата цена само мир да има, с пълното съзнание, че може да не преживее повече от един ден; успокояваме го, че ще купим по-хубаво или ...?

Ако се замислим, изобилието на некачествени играчки рефлектира върху взаимоотношенията ни с децата. Те виждат колко много играчки има в магазина и как ние им купуваме само една единствена от тях и на всичкото отгоре тя се чупи. И те са сърдити.

Дали ги обичаме достатъчно? Дали не ги лъжем с играчките? Дали изобщо ни пука за тях? И какви ли не още въпроси се завъртат в малките главички. Ние започваме да се чувстваме виновни и всеки ден или всяка седмица им купуваме нова играчка, която обаче закономерно се чупи. Те искат да имат все нови и нови неща, но постепенно разбират, че нещата са нетрайни и няма смисъл да ги пазят. А ние създаваме едно консуматорско, разглезено поколение, което иска и иска, и парите ни отиват в бездънната яма на китайската пластмаса. Но какво да правим – обичаме децата си. Не искаме да страдат, че нямат кукла като на Мими, че само те нямат нови играчки и т. н.

Цикълът се завърта отново и отново, докато децата пораснат и се преориентират към по-скъпи играчки с етикета Made in China, когато цикълът се повтаря. За капак Комисарят за защита на потребителите, Меглена Кунева, предупреди, че допълнителният контрол върху детските стоки ще увеличи цената на играчките.

Подходящите играчки
Арт изложба на опасни стоки