Абитуриентската еуфория започва

И това е един своеобразен български обичай на отделяне от една група и причисляване към друга.

Може би това е единственият непроменим засега ритуал, защото вече няма задължителна военна служба и не може да се направи едно голямо изпращане, в което се включва цялата рода и няколко села в добавка; няма ги пищните сватби – някои отказват да се женят, други предпочитат много по скромни тържества, но... на бала си е като на бал. Може да се каже, че баловете всяка година са пищни.

Девойките се обличат така, както мечтаят да се видят, било то като: принцеси с бляскави бижута и богати рокли; булки, с много воали в нежни цветове; чалга певици в оскъдно облекло; рок звезди или каквото и да си изфантазират – нали това е техният ден – дори родителите се съгласяват с всякакви умни и безумни желания. Купуват тоалети за стотици, а някои и за хиляди левове, не пропускат скъпи и изящни обувки, и какви ли не бижута. В последните години девойките стават все по екстравагантни и традиционните сребърни и златни бижута се залежават по рафтовете. Вече може да отидеш както си искаш, без да робуваш на предразсъдъци. Естествено модата си е мода и ако всички съученички отиват грънч на бала е демоде да отидеш с рокля с гол гръб, както и обратното.

А пък някои от младежите за първи път в живота си обличат костюм и ако наоколо нямат някой мъж да ги научи да си връзват вратовръзките, не знам как се справят. Ето нещо практично, което може да се изучава в 11 -12 и до който клас се реши да се учи – връзване на вратовръзка – безспорно полезно умение.

Роклите циклично се променят, автомобилите, с които отиват на бала също – от лъскави лимузини, до автобуси, каруци, мотоциклети... въпрос на вкус и на щури идеи.

Мястото на бала – както преди 20, че и преди 40 години си остават ресторантите – с куверти, танци и вече няма нужда да се крие водката под кринолините, защото вече е калкулирана в цената.

Пищните домашни тържества с много роднини от къщите и поляните се преместват в изискани ресторанти и шумни кръчми.

Както се казва всичко тече, всичко се променя – само баловете остават.

Остават като незабравим спомен и като ново начало. Песните се променят, но китарите остават и всеки български диджей не пропуска да разчувства с “Пак ще се срещнем след десет години”... И наистина са щастливи тези, които са успели да създадат най-ценните и силни приятелства в чистите и неподправени ученически години и да ги съхранят до старини.

На добър час, скъпи абитуриенти!!!

Няколко практични съвета за абитуриентки