Върви, народе възродени!

24-ти май е един от най-българските, най-възрожденските празници в нашата история.

Ден, който е толкова неподправено тържествен. Децата в детските градини и училищата плетат венци, рисуват плакати с азбуката. И за първи път разучават Химна на славянската писменост и култура.

За съжаление с годините тази тържественост избледнява и за възрастните се превръща в един съвсем обикновен ден. И ако видим в Интернет такова заглавие дори не кликаме на него, защото всички знаем що за ден е 24-ти май. Но едно е да знаем, друго е да го съпреживяваме. И това е тъжно, защото толкова важен за българската култура празник го затваряме в училищата. Дистанцираме се от светите братя Кирил и Методий и дори с лека ръка сме готови да ги обявим я за гърци, я за македонци и да обезценим онова, което те са направили за нас. А би трябвало да се гордеем, да ценим и да продължаваме според силите си делото им. Не случайно те и техните ученици са били възприемани като апостоли, защото делото им е наистина новаторско – защото те не само разпространяват Божието учение, но създават и писменост, на която да бъде изучавано. Ще кажете нищо ново, нищо интересно... кажи, че са намерени свитъци със славянски текстове в пещера в Азия... кажи някаква велика сензация, за да ни впечатлиш?

Е, поради що се срамим да се наречем българи и ни е необходима непременно някаква скандална новина или няколко шишета ракия, за да се почувстваме родолюбци? Всички знаем, че има разлика между патриотизъм и национализъм. Но в днешно време се наблюдава все по-голямо отчуждаване от славянството и като че ли едно инстинктивно желание да се американизираме и европеизираме, изразяващо се най-вече с омаловажаване на родния език. Много от нас, дори когато пишат на български, използват латински букви и не ми казвайте, че това е просто за удобство. От такова криворазбрано удобство след едно две поколения децата няма да могат да пишат на кирилица. Ако светите братя знаят как похулваме езика, чиято писменост е делото на живота им, биха умрели още няколко пъти от мъка.

Все пак вярвам, че всички, които носят частица от техния дух няма да се примирят и ще се борят със същата жар и непримиримост българският език и култура да заемат почетно място, наред с останалите европейски езици.

Прочетете още:

• 24 май – Цанка Митова
• Силата на писмеността и словото