Времето се стопли и никой и нищо не може да задържи малчуганите у дома. Дори телевизорът с неговата хипнотизираща сила отстъпва на непринуденото желание на децата да играят навън.
А движението е нещо, което е добре да насърчаваме, но... родителите от градовете знаят, че тук изниква поредната дилема.
Къде да играят децата? Площадката пред блока – достатъчно чиста ли е, достатъчно обезопасена ли е? Обикновено околожилищните пространства са буренясали, неподдържани, пълни с бездомни кучета, котки и т. н. Ако има люлки и пързалки, не са достатъчно чисти и поддържани. Остават големите паркове, където по-често можем да срещнем нови, модерни и обезопасени детски площадки, както и платените кътове за игра.
Но достатъчни ли са?
На някои места не само не са достатъчни, но са тип, така познатите ни предизборни детски площадки, които са само за пред изборите. На пръв поглед всичко е изрядно, цветни модули за катерене, пързалки, люлки – мечта за всяко дете. И тъкмо когато вашият любим палавник се затича с пламък в очите, на вас ви се свива сърцето и крещите: Неее! Не, на какво – на безумието, че площадката не е обезопасена. Под въпросните приказни модули има единствено цимент. Е, може и цветни плочки – прекрасно, че са цветни и ще радват децата, но са от камък. Представете си десетина хлапета да се бутат и ръчкат на катерушката и на пързалките и си представете само едно да падне, дори само от един метър височина – не му мърда ожулване, че дори счупване и не дай си боже комоцио. Кой ще е виновен? Детенцето, което е искало да се качи малко по-нависоко от другите? Майка му, че не го е възпитала да не се бута? Строителите, които гледат само да кешират обекта? Тоя, който гледа с малко пари да си измие ръцете пред хората?
Ще кажете, че на фона на липсата на детски градини, това са бели кахъри? Може би да, а може би именно малките неща за малките, трябва да са направени прецизно, а не просто да се отбива номерът и после някой да се тупа в гърдите – построихме еди си колко детски площадки. Това, че там не се чува детски смях, а само от време на време плач е без значение.
Идеята на детските площадки не беше ли да оставим децата да се забавляват в къта за игра, а ние да ги наблюдаваме от далеч, без постоянно да трябва да подвикваме – внимавай!?
Попитайте майките, които обикалят парковете и градинките дали детските площадки са достатъчни и дали могат спокойно да оставят децата да играят там?