Кога да пуснем децата сами на море?

Обикновено коментираме как да заведем децата си на море и как да организираме почивката си с тях, така че да си изкараме приятно, без излишен стрес, тичане и нерви. Когато са бебета се чудим има ли въобще смисъл да ги вземаме, като нито за тях, нито за нас ще е почивка и не е ли по-добре да погостуват при баба и дядо. Когато започнат да тичат насам натам и започнат да подскачат около нас с викове – мамо, мамо, искам и аз с вас – тогава вече майките с меки сърца казват – важното е децата да са щастливи, ние можем да си починем и друг път.

Но неизбежно идва моментът, когато децата обръщат плочата и почват – мамо, искам с детската градина на море; мамо, от училище ще ходят на лагер на море, може ли и аз; мамо, с приятели ще ходим на море, всички ги пускат, нали не искаш да си мислят, че имам най-смотаните родители на света?!

И в тези моменти трябва дори да сме благодарни, когато ни питат, а не ни пращат направо картичка или есемес от морето.

Кога да пуснем децата сами на море – това е един доста спорен момент за родителите...

Как да пусна съкровището си само някъде? Ами, ако ми го откраднат? Ами, ако нещо му се случи? Ами... Страшните мисли са толкова много, че много майки веднагически инстинктивно казват – категорично не – на подобни идеи.

Винаги има два варианта: децата да останат – но лошото да се случи вътре в тях – да престанат да смятат, че имат най-добрата майка на света или да тръгнат и постоянно да ги мислим, а не дай си боже да се случи непоправимото.

Фактът, че нас просто ни е страх за тях, те спокойно могат да си го изтълкуват като – тя е лоша, тя е егоистка, мисли само за собственото си спокойствие и няма да са далеч от истината. Първо водим бебетата на море, не защото за тях е кой знае колко полезно и забавно, а просто защото на нас ни се ходи на море и няма как – имаме дете, вървим в пакет. После отиваме с приятели, които имат деца, за да може децата да се забавляват, а ние спокойно да си пием биричката. Нищо лошо, разбира се – идеалното решение е и вълкът да е сит и агнето цяло.

Но как да постигнем същото равновесие – когато децата искат сами да отидат на море. Какво трябва да сме направили преди това, на какво трябва да сме ги научили, за да можем с леко сърце да кажем – идеално – ходи ти на море с приятели, а ние по това време ще отидем на екскурзия в чужбина, например.

Кога според вас трябва да пуснем децата си на море е общият въпрос? И конкретният – а кога бих пуснал аз детето си на море? Обикновено тук родителите имат две мнения – когато говорим по принцип децата да са по-самостоятелни всички сме за, но когато става дума за собствените ни деца в някакъв конкретен случай, тогава все ни се струва, че все още са малки, все още са слабички, моментът не е подходящ, мястото не е добре подбрано, компанията не е подходяща и с една дума – все още не са готови да се впуснат сами в живота?

И истинският въпрос всъщност май не е кога децата ще са готови да отидат сами някъде, а кога ние ще сме готови да ги пуснем да отплават по водата?...

* * *

Как да научим детето си да плува
Малките деца и горещините
Нощ в палатката
Лятното отглеждане на градските деца