Бивши деца няма!

Свикнали сме постоянно да чуваме словосъчетанията: бившата ми работа, бившата ми жена, бившето ми гадже, бившата ми кола, бившето ми жилище... и като че ли всичко, което е останало в миналото и не го виждаме постоянно пред очите си минава в графа – бивше.
 
За съжаление и покруса и собствените деца на много хора в България минават в графа – бивши деца. Най-страшното е, когато минават в графа бивши, още дори преди да са ги видели как отварят очички, как се усмихват и как протягат ръчички за прегръдка. Все едно това са някакви некачествени дрехи, които по погрешка сме взели и тяхната съдба повече не ни интересува. Оставяме ги до някое кошче за боклук, ако някой смята, че могат да му свършат работа да ги вземе – негова си работа, на нас не ни трябват. Побиват тръпки, когато четем в пресата, че дори се брои за хуманно, ако са оставили новороденото дете до кофата за боклук, а не вътре в нея. Защото явно загрижеността ни към опазването на живота и уважението ни към собствените гени е по-малка, отколкото към старите непотребни вещи. Някои с лека ръка забравят за съществуванието на децата си и дори забравят да ги нарекат бивши. Просто с едно питие изличават от съзнанието си спомена за неволната грешка, която са сътворили и продължават все едно нищо не се е случило. А това, че клиниките се пълнят с останки от неродени деца или българските домове за изоставени се прочуват с мизерията си по света, това е проблем на някой друг – на съседа, на държавата, на обществото... на някого, но не и наш. А всъщност изоставените деца не са държавни, не са ничии, те носят точно определени гени и винаги са нечии. И ДНК-то на виновниците за тяхното изоставяне е вътре в тях и тупти с ритъма на сърцето им, викайки да бъде поета отговорност и задавайки въпроса – защо съм на този свят?

Защото репродукцията от както свят светува винаги е в настоящето и продължава в бъдещето. А и за сведение на поддръжниците на теорията с бившите – учебниците по биология казват, че репродуцираните гени имат способността да ни надживеят и отново да се репродуцират, продължавайки нашата кръвна линия.

Но докато няма поета отговорност за собствените ни действия и бездействия, и не бъде поета грижа за собственото ни ДНК, ще има изоставени деца в България, ще има черна статистика и ще има кампании с жално гледащи деца, които са заклеймени с нечия безотговорност, хвърлени в коша на миналото – като бивши и ничии.

А ние си свиркаме напред, защото видите ли сме позитивисти и знаем, че е важно да се гледа напред и да се загърби миналото. Е, да, ама има бивши неща, които опазил те Бог да загърбиш. Но някои успешно владеят изкуството да захвърлят с лека ръка бившите...

Дори до вчера да са смятали, че малката принцеса или принц, които са им одрали кожата, са повод за гордост и тупане в гърдите пред приятели, веднъж щом скъсат с жената/мъжа и връзката мине в графа бивша – то респективно и децата по условие минават в графа - бивши. И ако до вчера са купували плюшени играчки за рождения ден и са се радвали на най-сладката благодарствена целувка, на следващата година дори забравят кога е родено бившето им дете. Що за перверзия?

За голямо съжаление такова понятие като бивши деца няма или може би генетиката нещо най-вероятно греши? Но докато чакаме учените да проверят това за пореден път, не е ли по-добре да се замислим по въпроса за бившите или поне да прегледаме старите си учебници по биология. Явно определен тип родители са проспали часовете в училище и трябва да се намери начин, да им се обясни с думи прости, че веднъж създал дете, то носи твоите гени през целия си живот.

Или всъщност пак образователната ни система е виновна, защото не са предвидили поне 200 учебни часа по човечност, защото явно от такъв тип часове има крещяща нужда. И то придружени с 500 часа практика като помощен персонал в домовете за изоставени деца. Ако бях министър на образованието непременно щях да помисля по въпроса, та поне сегашното поколение да не повтаря гафовете на предишното.

А може би не съм права? Може би просто хората в новото време са мутирали дотолкова, че вече съществува и някакъв нов тип социопатичен клонинг, за който дори собствените му репродуцирани гени минават в графа – бивши гени. И това си е в реда на нещата.

Или може би толкова ценим своите гени щом не ни е грижа какво става с тях? Може би наистина човешкия род мутира в тази насока щом като родителите изоставят децата си, пребиват ги до смърт или оставят улицата да се грижи за тях. И се чудя при наличието на такива безотговорни родители не е ли по-добре да има демографски срив, вместо деца без бъдеще?

Ти би ли искал да си такова дете? Едва ли? Но явно християнството не е част от светогледа на съвременното общество щом сме готови да причиним на собствените си деца онова, което не бихме желали да ни се случи, дори и на сън.

Не може да си християнин по убеждение и да имаш бивши деца.

* * *

Вижте филма "Целувка за лека нощ"
В подкрепа на предотвратяването изоставянето на бебета
Лятното отглеждане на градските деца
Деца с усмивка, но без родители