Веселин Дафов: Лесно ли е да си родител днес?

Веселин Дафов е баща на две деца, от години се занимава с Философия за деца, консултира и помага. Той ще е водещия на “Училище за родители” – > семинар за родители, който ще се проведе в София на 4-ти октомври (за подробности тук). Веско отговаря на някои важни въпроси за родителството и семейството с ученици.

Трудно ли се става родител?
На този въпрос вероятно може да се отговори много оригинално, но нека ми бъде позволено да споделя нещо, което съм научил от една майка и един татко. Техните деца са имали късмета да бъдат осиновени от въпросната жена и нейния съпруг. Когато децата (момче и момиче на почти еднаква възраст) започват да задават естествените въпроси за собствения си произход тези родители избират да кажат истината на децата си. Няма да се спирам на подробностите, които във всеки подобен случай са винаги драматични и невинаги с лесно постижим щастлив завършек. Само ще отбележа ключовите понятия, които въпросната чудесна майка е изобретила и с чиято помощ е обяснила положението на своите деца.
На въпроса на децата “Ако ти си ни майка без да си ни родила, то каква тогава ни е жената, която ни е родила?” майката изненадващо и за самата себе си и за своя съпруг отговаря с думите: “Тя ви е родилница. А аз и татко ви сме ви родители – майка и баща.”
Родилник или родител. Нито едното е лесно, нито другото. Но не е достатъчно да си родил някого, за да бъдеш негов родител.

Какви са основните въпроси или проблеми, които занимават родителите когато децата им тръгват в първи клас?
Всеки родител иска да осигури на детето си най-благоприятна среда за развитие. Всеки родител се вълнува дали това, което се предлага на неговото дете е наистина добро. Това вълнение може да се превърне в притеснение или тревожност, но може да се превърне и в източник на една благотворна енергия за постигането на едно по-пълноценно и изпълнено с уважение общуване между деца, родители и учители. Често пъти тези притеснения или тревожност в единия случай, или радост и ентусиазъм в другия, намират израз в една поредица от въпроси. И тук ние можем да изредим някои от тях: Трябва ли да се ходи на занималня? Добре ли е да вдига ръка в час? Ще се потисне ли детето ако греши? Как да му помагам пълноценно без да го тормозя? Дали не съм твърде строг или либерален? И още много, много други.
В крайна сметка важното е, че тези въпроси се отнасят преди всичко до самите нас като родители. И няма кой да отговори на тези въпроси вместо всеки един отделен родител. Отговарянето на тези въпроси изисква едно същинско замисляне върху природата на детето, родителството и училището.

Като че когато детето тръгне на училище много родители разчитат вече повече на училището за възпитанието, отколкото на себе си? Липса на увереност или лесен избор е това?
Детето е човек, който във всяка своя стъпка трябва да бъде насърчаван и окуражаван свободно да се присъединява към всяко постижение на човечеството. Да му се показва с какво всъщност е добро, това добро нещо, на което искаме да го научим или приобщим. Да се даде възможност самото дете да се замисли в какво точно е поканено да участва и какво кара възрастните да настояват за неговото приобщаване. И това не е никак лесна задача за възрастните. Ето защо е някак естествено да се разчита на специално подготвени възрастни за тази работа. И това са учителите. Не, че те могат да поемат цялата грижа, но те са хората, които в най-голяма степен имат квалификацията да приобщават децата към човешките постижения. Понякога обаче се подценява и ролята на родителите като пряко отговорни за развитието на детето и тогава възникват напрежения.

Доколко е необходимо да се помага на детето в училище? Правилно ли е родителите да пишат домашни?
Да се прави каквото и да е вместо другиго е категорично неприемливо. В случая с домашните – това всъщност е отнемане правото на децата да се справят със собствените си задачи, така както те самите могат (било успешно, било неуспешно). Детето има право да извършва свои собствени действия. Ако то бива измествано от собствените си задачи, би могло да започне да гледа на себе си, като на човек, който не заслужава доверие и признание. Оттук до неувереното и податливо на вредни влияния дете има много малко. Детето, разбира се, може да бъде подпомагано, но не и измествано от извършването на тези действия. Понякога разликата между помагане и изземване на действия е много трудно различима, но всеки родител може да се научи да различава двете неща и да се съобразява в действията си с тази разлика.

Всички родители ли си задават еднакви въпроси когато детето им тръгне на училище?
Всички си задават въпроси. Задават си различни въпроси. Дават си и отговори. Понякога си харесват въпросите и са недоволни от отговорите. Понякога са истински щастливи, че са изнамерили въпрос или отговор и го споделят с другите родители като несметно съкровище. Има въпрос, който всички родители си задават: “Какво още може да се направи за доброто на моето дете?”. Има и родители, които си задават и следния въпрос: “Какво аз лично мога да направя за да стана по-добър родител?”

Могат ли родителите да си помогнат взаимно, разговаряйки помежду си?
Безспорно всяко споделяне на личен опит може само да разшири нашия хоризонт и да увеличи многообразието от примери и случаи, с които си помагаме когато мислим. Но най-много родителите могат да си помогнат да станат по-добри родители когато разговарят с тези, благодарение на които са родители – своите деца. Откритото обмисляне, допускането на децата до мислене по общите въпроси между децата и родителите не просто е нещо безценно за добрите отношения в семейството. Това е самото добро семейство, в което и родителите и децата са добри.

Регистрирайте се за участие в родители в час сега