Трудно ли е с първолаците?

Всеки родител рано или късно отново се връща в училище. Колкото и на високо да е стигнал в служебната и научната йерархия, отново повтаря първи клас. И отново се вълнува, когато чува първия учебен звънец. Просълзява се, че детето му е получило първата си шестица. Наизустява задължителните стихчета, след като ги е слушал дни наред, рецитирани с патос и трепери, когато е забравил да сложи математиката в раницата.

Отново спринтира по финалната права, за да стигне преди първия учебен звънец в училище, връща се, ако е забравил да остави сандвич или вода на детето.

Научава първите си факирски номера да бъде на две места едновременно – на работа и в училището. И какво ли още не.

За да улесним живота на всички, които идват след нас, да преповторят първи клас и за да почувстваме, че не сме сами в битката с времето и обстоятелствата бихме желали да споделите с нас своята опитност относно това трудно ли е в първи клас? Майката на първокласник мъченица ли е или героиня? Или може би сте открили някакви хитри начини да направите живота си по-лесен и по-забавен с първокласник у дома?

Ще се радваме на онези от вас, които желаят да споделят.

Ето въпросите:

• Кои са основните трудности пред първолака?
• Кое е най-трудното за майката на ученика в първи клас?
• Успявате ли с домашните? Кога и как ги пишете?
• Здравословно хранене и училище – как го решавате?
• Спорт и училище – идеи в тази посока?
• Най-трудното в този период? А после?

Първа се престраши Аделина Миланова – майка на чаровницата Кристабел, която учи в I “б” клас на 133 СОУ “А. С. Пушкин”

Кои са основните трудности пред първолака?
Основните трудности се свеждат до създаването на навици за учене, изграждането на самодисциплина, на механизми за самоорганизация и разбира се, не на последно място, до възпитаването на любов към познанието, което пък се постига чрез процеса на учене. Естествено, трудности възникват и съобразно характеровите особености и индивидуалността на всяко дете, което попада в нов тип среда.

Кое е най-трудното за майката на ученика в първи клас?
По този въпрос сякаш е най-трудно да се даде еднозначен отговор. И все пак и за родителя (майката) има момент на адаптация, на известна неувереност дали и доколко детето ще реализира и ще се възползва от препоръките и посланията на семейната среда, доколко те са адекватни и правилни и т. н. Естествено майката трябва да е готова и за “пренастройка” на личното си време и ангажименти.

Успявате ли с домашните? Кога и как ги пишете?
Ако трябва да отговоря конкретно на въпроса, на този етап детето ми успява да се справи с домашните си, като за вкъщи остава понякога “довършителна” работа по чуждия език. Мисля си, че ангажираността с извънкласни форми е стимул и мобилизиращ фактор при самоподготовката, но тези форми също трябва да не бъдат обсебващи и естествено съобразени с нагласата и индивидуалния капацитет на детето на съответния етап.

Здравословно хранене и училище – как го решавате?
В нашия конкретен случай, дъщеря ми посещава училищния стол. Иска ми се да вярвам, че храната е оптимално съобразена с хранителните норми и изисквания. Винаги нещо се слага и в раницата – кроасан и плод, например. Вечерно време се опитвам да компенсирам с повече белтъчна храна и плодове.

Спорт и училище – идеи в тази посока?
Струва ми се, че на този етап нещата са малко трудни, доколкото съм запозната със смисъла на делегираните бюджети. Би могло да се интензифицира обучението по физкултура, в рамките на съответния хорариум, а при възможност да има готовност за формиране на групи по различни спортове, където децата да се запишат съобразно своите интереси.

Най-трудното в този период? А после?
В общи линии трудностите бяха споменати в началото. Всеки родител има право да предявява изисквания към образователната система у нас, защото става въпрос за една огромна инвестиция. Същевременно с това всеки родител трябва да осмисли своите позиции, своите желания и визията за бъдещето на детето си, както съобразно своите собствени възможности, така и съобразно средата, в която детето попада, и колкото и клиширано да звучи, съобразно изискванията на живота и времето, в което живеем. Защото после, утре, всеки от нас мечтае и иска да види детето си като успешно реализиран, стойностен и щастлив човек.

Жасмина Саздова – майка на първокласника Борис
Вергиния Генова – майка на първокласника Александър