Раждането и отглеждането на моя син с ВЦУН

Бременността
Забременях твърде млада, бях едва 19 год. Първите си месеци прекарах в постоянно напрежение, адски потисната от постоянните конфликти, или бих казала направо скандали с моята свекърва, при която живяхме до 5-ия месец на моята бременност. Буквално съм си дърпала косите от нерви. След 5-ия месец се преместихме далеч от нея и заживяхме като наематели в един апартамент, където сме и до днес и където се успокоих. Останалата част от бременността ми до 9-ия месец бях спокойна. На редовните консултации в поликлиниката всичко течеше гладко, но апаратурата им е толкова стара, че до последно не можеха да видят пола на детето, казваха винаги, че бебето е обърнато с гръб и се вижда само дупе. Тоновете бяха наред, здраво на пръв поглед и слух бебе. Прекарах страхотна бременност без никакви проблеми.

Раждането
Раждах 4 дни, много тежко! Няма да се впускам в подробности, въпреки че едва се сдържам да не назова болницата, в която си правиха буквално гавра с мен цели 4 дни с контракции на макс. 45 кг съм с много тесен таз, обаче родих... нормално с 4 см разкритие. Мога да вляза в книгата на Гинес, нали? Ако не вярвате, пише го в епикризата ми.
Моментът на раждането... ах, малко неприятен спомен. Малко преди да родя, както и сега четях много, ама много, за какво ли не. Съвсем случайно съм се натъквала на материал, който подробно е описвал точно малформацията на моя син, която я познавах под неприятното название, което сега ще използвам извънредно – “вълча уста”. Синът ми се роди, а в родилната зала до мен държеше ръката ми една приятелка, която работи в акушеро-хирургичното отделение на същата болница. Спомням си погледа на целия екип при появата на сина ми. Всички замлъкнаха, мълчание... много дълго. Може да е било само няколко секунди, но за мен бяха часове... в следващия момент очите на моята приятелка се напълниха със сълзи... Когато се освестих след няколко секунди, извиках да ми покажат бебето, не попитах дали е живо, какво му е, просто им извиках да ми го покажат. Въпреки всичко израждащият лекар, който беше завеждащ родилното там, реши да ме запознае с проблема, като си мислеше, че си нямам и на идея каква е тази малформация. Когато каза “вълча уста”, отговорих само, че знам какво е. Попитах дали е поправимо и той ми отговори, че се оправя с поредица операции. Тогава се усмихнах, почувствах се щастлива, в мен дойде страхотен положителен прилив. И целия екип изпадна в недоумение... може би ме помислиха за луда..., но аз бях щастлива, че синът ми все пак е жив и че това, което му се е случило е поправимо. Още повече, че бях само на 20 г., но още тогава се почувствах достатъчно силна и бях сигурна, че както детето, така и аз ще бъдем много силни и ще се справим. Настаниха ме във ВИП стая... напълно безплатно, само за да “не съм се разстройвала от вида на здравите бебета”. Бях сама, което ме потисна още повече, имам предвид самотата, не бебето ми. Бях много спокойна, а всички покрай мен се бяха ошашавили тотално. Цялото отделение говореше за моя случай... Когато са съобщили на майка ми, тя не е могла да понесе шока и са започнали да я тъпчат с успокоителни. Всички мои близки са го приели два пъти по-тежко от мен самата.

Няколко часа след като родих, доведоха Светли при мен. Започнаха “смешни опити” да нахранят моя бебо, като изсипваха спринцовка с мляко, но не кърма в лъжичка и така някак си (предполагам, че не можете да си го представите) да влиза млякото в устенцата му... гледах ги точно 5 мин. и им казах да ми дадат бебето, заедно с едно шише с “овчи” биберон. Изцедих кърма и започнах да го храня, полуизправен и леко натискайки бибата. Светлин си изпи солидно количество мляко.

Няколко дни подред целият ми израждащ екип, всеки поотделно се изреждаха в стаята ми и се чуваха следните изрази: “Ама ти си толкова млада. Знаеш ли колко трудно се отглежда едно такова дете? Защо не го оставиш за осиновяване? Ще го осиновят чужденци, ще го оперират в чужбина...” Да не говорим, че и моята приятелка също ме навиваше да го оставя... о, Господи, промити мозъци!!!

И така дойде педиатърката... тази педиатърка ни насочи веднага към ... не знам дали да цитирам името му... един доцент в София, който да оперира малкия почти веднага след изписването ни... И ние понеже сме в ситуация, в която не знаем нищо и разчитаме на добродетелността на хората... се съгласихме. Синът ми се роди на 12.12.2002, операцията му се състоя в частната клиника на този доцент в София на 6.01. Контролен преглед не се състоя, а беше задължително. Операцията ни струва 600 лв. Бебето още не беше излязло от пълна упойка напълно и ни изпратиха да си ходим у дома поради липса на болнични стаи в хипер модерната му клиника... Как сме се справяли... ох, трудно ми е да го опиша... Не е лесно. Майка ми беше неотлъчно до мен, всяка нощ, всеки ден, 24 часа. Не спяхме, не ядяхме, но се справихме. И цялата трагедия, само защото не бяхме в болница, където ни беше мястото. Трябваше да разполагаме с медицинско лице у дома, но нямахме такова и с майка ми се превърнахме в такива, искаме, не искаме. След около месец се появи дупчица на устната и премаксилата, топченцето, в което са съсредоточени зародишите на зъбките изскочи. Защо? Защото бебето имало млечница, която, ако беше проведен контролен преглед една седмица преди операцията, то тя не би трябвало да се състои. Операцията беше наполовина успешна... срещу 600 лв.

На 2 месец от живота на нашия син, доцентът ни каза, че е време да слагаме пластинка на небцето. Това е неговия метод на лечение. Операциите за зашиване на небцето при него се състоят в много далечна възраст. Пластината, която изработи не беше по мярка. Падаше свободно в устата на бебето ми. Не сме мигвали с майка ми по цели нощи, защото пластината не се крепеше и Светльо можеше да се задуши от нея. Думите на доцента бяха, че трябва да я закрепяме с лъжлив биберон. Трябваше да храня малкия с нея... пълен абсурд. Накрая изисках да останем в болница под негово наблюдение, за да го убедя в правотата си. Лежахме една безсмислена седмица в Стоматологията в София, където, разбирате ли, се оказа, че мярката не била взета правилно. Доцентът практикува и там. Направиха нова пластина срещу нови 40 лв. Резултата беше малко по-добър, но пак рискован. Да не говорим, че Светльо разви стафилококова инфекция в устата си, която не се поддаваше на лечение с нищо. Влачихме си ги няколко месеца, докато не попаднахме в Пловдив, посредством една наша позната, която живее там и беше запозната с нашия случай. ПОПАДНАХМЕ ПРИ ДОЦ. АНАСТАСОВ, НАЙ НАКРАЯ!

Първа среща с доц. Анастасов, пред който се покланяме!!!
Прие ни в кабинета си, беше петък, ден за консултации. От пръв поглед веднага разбрахме, че си имаме работа с човек с много топло сърце. Толкова положителна енергия струеше от него... Консултацията ни продължи около час и половина. Беше толкова подробен, разказа ни всичко много спокойно и изпълнен с такова търпение, сякаш ние сме му единствените бъдещи пациенти на главата. Каза ни, че неговият метод на лечение в този случай е доста по-различен от този на предишния ни доцент и когато спомена, че проблемът се оправя само с 3 или 4 операции, ние изумяхме, защото другият доцент ни обясни, че може би ще преминем през поне 10 операции, а може би и повече... Ха ха ха! Обясни ни, че стафилококовата инфекция не е могла да се излекува поради простата причина, че спорите й се съхраняват в тази пластина, която не може да бъде изварявана, поради направата й. Свалихме пластината и стафилококите се излекуваха!

Операция ревизия на устната на 3 месеца
Доцент Анастасов оперира Светльо. Бяхме настанени в чиста и уютна болнична стая със самостоятелен санитарен възел. Доста добра материална база с доста добри условия. Беше позволено на майка ми да остане с мен. Нощите не бяха лесни, не мога да Ви заблуждавам, мили родители, на които ви предстои да минете през това, но знаете ли, екипът на доц. Анастасов е толкова топъл и всеотдаен, че винаги са се отзовавали при нас, във всеки един момент. Спомням си как една нощ бяхме стигнали до крайно изтощение от безсъние и при все че бяхме две, една от сестричките дойде при нас и пое на ръце бебо, като ни позволи с майка ми да си починем. Представяте ли си? Беше трудно, но с прекрасния екип преодоляхме всичко, мина къде къде по-леко. Операцията беше със страхотен резултат! Детето ми изглеждаше по коренно различен начин.

Операция на 9 месеца за зашиване на небцето
Тук вече не знам какво да напиша, защото при изпълнението на всичко от доц. Анастасов нямам повода да се впускам в подробности, нямам от какво да се оплача. Единствено мога да се повторя с добрите си отзиви за екипа му и самия него! Операцията беше значително по-тежка като следоперативен период, известно време малкият трябваше да поема течности с лъжичка, защото биберонът можеше да отвори прясно зашитото небце. Всичко мина добре! По време на операцията бяха поставени тръбички в ушите на малкия, защото благодарение на мултидисциплинарния екип, с който работи доцентът, му беше открит сериозен отит на двете уши. Също така се е състояла екстракция на 32 млечен зъб, който е бил с посока на растеж към носа. Перфектно свършена работа в няколко направления благодарение на екипа, което при другия доцент в София не съществува.

Вадене на тръбички
Извадиха ги на около 4 г. възраст под пълна анестезия, тук, в София, във Военна болница при препоръчан от доцента ни специалист. Засега продължаваме да имаме проблем с ушите, но това е неизбежно до една определена възраст.

Естетична операция на устната
Тя се състоя съвсем скоро, на 10.09 тази година по мое желание, тъй като Светльо е вече голямо, осъзнаващо външния си вид момче. Резултата отново е добър. Операцията мина много леко, бяха тежки единствено първите минути на излизане от упойката. Малкият се бушуваше доста, но съумяхме да го успокоим. Следобеда на същия ден вече се хранеше нормално, разхождаше се и се смееше. На другия ден бяхме изписани и поехме към София.

Предстоящи интервенции
Предстои ни слагане на ортодонтски апарат за регулиране на горна челюст. Той ще бъде сложен отново в Пловдив при препоръчана отново от доцента ни специалистка.

Говор
Говорът на малкия е учудващо добър, работим с логопед в София, но основно в друго направление, за развиване на концентрацията, защото той е доста активен и не задържа вниманието си задълго върху каквито и да било образователни занимания. Не иска да рисува, да си пише... доста е деструктивен за съжаление. Дано това се промени с времето. За съжаление съм малко обезпокоена по този повод.
Психическата му настройка относно проблема.
Много деца го питат в играта си за белега му. Аз съм му представила реално нещата, той знае много добре за операциите си и го обяснява и на другите деца. Убеждавам го постоянно колко е красив. Леко подтиснат е в дадени ситуации, но смятам, че с времето ще се справи. Въпросът е, че всичко зависи от нас. Зависи от това каква настройка да му съставим. Ежедневно се говори и се убеждава, за да не създаде комплекс.

Мисля, че това е всичко от нашата история... Има още много неща, които не съумях да впиша в разказа си. Смятам, че нашите деца са истински герои и ние, родителите им, също. Те са напълно нормални деца, като всички останали и това е основното, което трябва да знаят за себе си. А с тази напреднала медицина и най-важното – в ръцете на доц. Анастасов и екипа му могат да станат дори по-красиви и от нас!!!

Пожелавам на всички майки много кураж и смелост да преминат всички интервенции, защото това е ПОПРАВИМО! И трябва да знаете, че топлината, която лъха от всички в това отделение ще ви е достатъчна, за да се заредите с енергията и силата нужна Ви за тези етапи!

Ако ми позволите, ще публикувам скайпа си, на който ще се отзова на 100% при нужда: elvy_1983
Елвина Димова, майка на Светлин Димов от София