Дългите коси в училище – признак на свобода или на слободия

Постоянно обсъждаме проблемите с децата – как да ги възпитаме, как да ги обличаме, как да ги изучим...

И смятам, че това е добър почин цялото общество да стане съпричастно с проблемите на подрастващите. Ако нямате деца ще кажете – защо? Банално, но факт – те са нашето бъдеще. Не само нашето генетично продължение, но след няколко десетилетия от тях ще зависи бъдещето на страната ни, от тях ще зависи дали ние ще имаме достойни старини или не? Затова нека не бъдем безучастни.

Да обсъдим една актуална за учениците новина – в какъв вид е прилично да се ходи на училище?

Директорката на седмо училище в Столицата е решила да въведе правила и който не желае да спазва правилата в това училище, може да си потърси друго.

Според мен това е една похвална инициатива, която трябва да бъде последвана от директорите и на другите училища.

Правила трябва да има, защото слободията е първата стъпка към анархията.

Интересно е, че доколкото разбрах изискванията са минимални и разумни – да няма къси поли, крещящи обици, дълги коси при момчетата – няма изискване за грозни или скъпи униформи, няма изискване за смешни шапки. Става дума за най-обикновени правила за приличие.

Странно защо мнозинството от учениците във въпросното училище не я подкрепя?

И затова ми стана интересно как се отнасят родителите на ученици – трябва ли да толерираме предизвикателното и агресивно облекло при учениците. Всички сме свидетели, че много ученички се запътват в класните стаи в стил Околовръстното – редно ли е просто да се усмихваме и да казваме – те са млади, нека правят каквото си искат.

Трябва ли да смятаме, че е признак на самостоятелност детето ни да се татуира в 8-ми клас или да си прави пиърсинг на езика?

И всъщност това, което най-много започва да ме тревожи е въпросът:

Правят ли младите хора разлика между свобода и слободия?

Не са ли просто малки разглезени пикли и лигльовци, свикнали да въртят на малкия си пръст мама и тати в къщи и смятат, че с това поведение на агресия и пренебрежение ще пробиват напред и нагоре и в обществото?

В името на бъдещето им сме готови да си извадим и залъка от устата, за да ги ограмотим, но с какво се отблагодаряват – пренебрежение и агресия.

Трябва ли да ги подкрепим само и само момчето на мама и тати да завърши училище – то е интелигентно, говори три езика и е много по-напред със съвременните технологии от половината от учителите си. И какво от това?

Ако си позволя да перифразирам една истина от Библията – може много езици да говорят, но ако нямат елементарно възпитание и уважение към законите и правилата – накъде са тръгнали?

И накъде ще ни повлекат един ден, ако не започнем да обръщаме повече внимание на всички подрастващи, не им обясним азбучни истини в живота и не ги научим на важните неща?

Не знам за вас, но на мен ми звучи страшно. Да попитам собствениците на фирми – как ще се чувствате, ако след някоя година дойдат същите тези ученици да работят във вашата компания и почнат да ви разправят, че то може да си имате фирмени правила, но те не са важни? Как ще поверите отговорности на хора, които не зачитат авторитети? Колкото и да са кадърни, ако не са научени на ред и ден идват на работа, три не, ако се появят в нетрезво състояние на важна за вас бизнес среща? Могат да се дадат много примери, но според мен зад тези на пръв поглед смешни неща – какво толкова с дълга или къса коса, какво толкова с цигара или без цигара в училище. Истината е, че ето такива малки неща са сигнали за големи проблеми. На какво искаме да научим децата си – да обичат свободата или слободията?

* * *

Хвани-дръпни – в търсене на идентичност