Всичко блестеше с нова, непозната светлина

... Започнах наскоро работа. След проблемите в здравословен план, този факт беше особено важен за мен. Имах подкрепата на близките си и на любимия човек. В колектива ме приеха добре. Опитах се да се държа така, както са ме възпитали – усмихнато, премерено, с такт. Да не навлизам в ненужни пререкания и словесни клюкарски двубои. Бях се откъснала прекалено от нормалната служебна обстановка, бях с диагноза :“Депресия – сегашен епизод”. Живеем в малък град и тук тайните не остават дълго скрити. Постепенно навлязох в професионалния стереотип. Когато ми беше трудно, се налагаше да се преструвам, защото нали казват че Животът е сцена, а ние сме Актьорите. Естествено имаше и такива колеги, които говореха зад гърба на останалите, използвайки факта, че съм отскоро. Явно така желаеха да разберат какво мисля аз и към кого бих се присъединила, ако се наложи. Но тази уж “игра”, като в детството, на стражари и апаши, е невероятно бездуховна и уморително неморална. Често разговарях с моя приятел, който ме съветваше как да постъпя. Душата ми желаеше да се опре на стойностна ценностна система. Чувствата ми се бореха с хаотичността на ежедневието, на материализацията и натрупването на капитала...

... Една вечер, тръгвайки си от работа, хванала под ръка моята Любов, изказах опасенията си, че от дни не се чувствам физически комфортно. Закъсняваше ми – моето женско месечно неразположение. И като че ли на шега отидохме до местната аптека. Там поисках тест за бременност. В суетнята на очакването, аз изпитвах толкова препускащи в съзнанието ми мисли, които нахлуваха като снежинки в Душата и я караха да вярва. Миговете, в които дори не успяваме да разберем колко сме щастливи, са и секунди на осъзнаване на смисъла на собствения си Живот. Вероятността да нося в себе си друго същество, караше устните ми да изричат тиха молитва: “Моля те, Господи, нека, Господи, нека, моля те!”...

... Тестът даде положителен резултат. Сълзите ми се сливаха с думите на моя приятел, с прегръдките и споделеността... Господ сякаш беше сложил своя отпечатък върху челото ми... В стаята беше студено, но сърцето туптеше до пръсване и се опитваше да нашепва приказки. За непознати територии, за принцеси и рицари, за откриването на космополитния Дух, този, който движи Живота!...

... Любовта, която излъчвах, караше всичко в стаята да блести с нова непозната светлина. Новината за мене беше като истинска Коледна приказка, с елха, играчки, светлини, пожелания...

И ето днес, при наближаващите празници, аз пристъпвам боязливо, все още страхливо напред, но твърдо решена да преодолявам и следващите изпитания. Когато знаеш, че ще дариш нов живот, с хората, които те използват в подлите си игри, в завистта, в непочтеността, в бездуховността, в моралното ти обезценяване, се отнасяш скептично, с игрова, делова усмивка. Да плачеш не е нужно, защото светът е Джунгла. И ако не си добър актьор, по-добре да носиш декори. Тъгата се заменя с мисълта за идващия след месеци нов невинен живот. С размислите, как да бъдеш добър родител, примерна майка, баща, ценен и верен партньор..., с мисълта за достоен живот.

... За мене тази Коледа и идващата Нова година ще бъде свещена. Без излишни показности, с поглед, насочен към бъдещето!

... Кой казва, че за младите хора тук няма бъдеще?!

... Кой е този, който може да определи докъде можем да стигнем, мечтаейки?!

... Кой слага така лесно граница между надежда и липса на подобна?!

Ние сме тези, които въпреки сивотата и депресията, можем да прескочим дори и дълбоките трапове!!!

* * *

Участва в конкурса “ Моята най-хубава Нова година у дома!”