Нека бъдем истински не само по Коледа

Здравейте приятели от любимия ми сайт “Аз-жената”, все ми се иска да Ви пиша по-често, но когато човек е на работа, като се прибере обръща внимание първо на децата и съпруга си и времето изтича...

Но ето че отново наближават Коледа и Нова година. Вълшебството се носи във въздуха. В очакването на хубавите празници всички ставаме по-мили и по-добри. Много пъти, още от детските си дни със затаен дъх съм чакала Новогодишната нощ в която се изпълват сякаш с магическа пръчка моите мечти. Дядо Мраз, така беше преди време, ми носеше точно куклата, за която бях мечтала или шевната машина, или хубавите книжки. А ето, че днес аз съм в ролята на Дядо Коледа и трябва да зарадвам на свой ред моите деца...

Да, лесно е да купиш подарък и да разбереш какво желаят те, но много по-трудно е да предадеш вълшебството, магията на човешките взаимоотношения, на човешката топлина, на истинската неподкупена радост, на онова човешко топло чувство на умиление, с което повечето от нас си спомнят своето детство.

Аз искам да възпитам децата си не материално, а духовно, да ги направя възвишени и добри, и тук се сблъсквам с не леката задача, между реалната действителност – Животът, който сякаш е по-успешен за материалните, за безскрупулните и нахалните, отколкото за добре възпитаните и благоразположени хора. Да, Коледа е време за чудеса и точно затова съм щастлива, че има и такова време в годината, когато всички ставаме по-добри. Аз искам да уловя тази магия и да я предам и на децата си, не само в тези чудесни празнични дни, а за цял живот. Мислих дълго как бих могла да направя това и четох не малко литература за възпитание и педагогика, отношение към децата и родителска етика и морал, и стигнах до следното решение. Не бива да чакаме Коледа и Нова Година за да бъдем по-добри, по-грижовни, по-дателни и милосърдни. Всеки ден трябва да превърнем в един чудесен празник, празник за това, че сме тук на Земята, че ни има, че се обичаме и сме създадени от любов и живеем с любов.

Преди няколко години на една тъжна Коледа за малко да загубя един от най-скъпите за мен хора на тази земя. Моят Баща ненадейно получи Инфаркт, така шокиращо беше, че само искрената ми вяра че ще победи коварната болест можех да му дам и разбира се грижовната си обич и подкрепа. След доста страдания той успя да се възстанови, е не напълно, но нали е Жив и мога да го чуя всеки ден, да се зарадвам истински, че го имам... Бих искала да изградя точно тази синовна привързаност в моите деца към мен и баща им, като родители, да знам, че те живеят уютно и топло, когато ние сме до тях. В този забързан и напрегнат наш живот замира някак си човешката топлина и се пробужда само по Коледа, а не бива да е така, тя трябва да гори с непресъхваща сила, да ни прави по-добри и да ни помага да бъдем истински.

Затова моята най-хубава Нова Година е всяка, всяка Коледа и Нова Година споделени с моето семейство и нашите родители, няма нищо по-хубаво от това да сме заедно и да усещаме и без думи, че се обичаме. Пълната къща с настроение и здраве е това, което истински ме радва. За да предам добър урок на децата си, това, което мога и искам да направя за тях е да ги науча да бъдат човечни. Тази Коледа, по традиция отново ще отидем в Дома за сираци и ще раздадем на малките дечица без родители много играчки, дрешки, книжки и обувки. Искаме да дарим радост, така, както правим това всяка година. Това е част от житейския ми урок към моите деца. Знам, че когато пораснат ще им е трудно понякога, ще бъдат пренебрегвани за това, че са възпитани и добри. Знам, че ще се възползват и от добрите им сърца, но знам също, че няма нищо по-хубаво от това да даваш. Този, който се раздава, рано или късно получава обичта на хората и тяхното приятелство, а няма нищо по-безценно от това да имаш добри приятели и слънчеви усмивки, в които да се огледаш и заедно да си пожелаете Наздраве за една още по-добра и успешна Нова Година.

* * *

Участва в конкурса “ Моята най-хубава Нова година у дома!”