Стига ми, че всички ме наричат “Мамо”

Здравейте мои читатели! Аз няма да пиша с много високопарни думи или възвишени чувства, чужди думи. Ще Ви разкажа за моята Нова година, как аз и семейството я празнуваме. Говоря Ви като съпруга, майка и баба и то доста млада баба на трима внуци.

Аз приготвям Новогодишната трапеза, меню и изненадите. Целият ден ми е много изморителен с приготвянето на трапезата, ама когато седнем всички около масата забравям всичко. Може би не всеки знае колко е хубаво да си майка, а пък баба е още много, много по-хубаво. Всичко в къщи грее от запалените свещи, от грейналите звездички по елхата, от миризмата на печеното прасенце, от пенливото вино и запотената кана.

Децата тичат покрай нас и очакват позвъняването на вратата от Дядо Коледа. Колко са трепети, как с притеснено гласче пеят на Дядо Коледа и разказват научените от баба малки новогодишни стихчета. А когато видят желаните подаръци всички сияят от радост и щастие. Дори и мама и тати са големи, ама всички се радват на подаръците. В този момент ми става малко тъжно, че точно за баба, мама, свекърва и тъщата никой в радостта не се е сетил и купил подарък, но махвам с ръка и си казвам: не, не, материалното за теб не е подарък, само здравето, щастието на младите и това, че са тук всички при мен ме прави много, много щастлива. Стига ми, че всички ме наричат “мамо” и са добри към мен. Стига ми в този скъп живот, че са щастливи и заедно и най вече здрави.

С нетърпение дочакваме дванадесетия час и пристигането на Новата година. На терасата излизаме всички и пеем и играем докато заледената тераса не ни поднесе изненада. Дядо, в стремежа си първи да пусне празничните пиратки се подхлъзна и всички в една редица, като наредено домино се струпахме един върху друг. Много смях, много радости преживяхме.

Пожелавам на всеки от вас моето огромно щастие. Много, много здраве на всички Ви желая!!!

* * *

Участва в конкурса “ Моята най-хубава Нова година у дома!”