Майката на първолака – измъчена и горда жена

Вергиния Генова – майка на първокласника Александър.

Кои са основните трудности пред първолака?
Новата обстановка, новите хора, новите приятели, новите учители... с една дума новото.
Ранното ставане.
Пътят до училище – ако е с градския транспорт, както пътуваме ние е наистина кошмар. Пътуваме по час и половина ч. в едната посока, понякога и повече. Когато автобусът е по-пълен има опасност от премазване. Някои възрастни не са особено толерантни към децата. Странно е, че когато същите дребни дечица станат на по 13-14 години и вече могат да се борят за място в автобуса и за правата си, същите тези възрастни хора се нахвърлят злобно върху тях, като ги упрекват, че не са получили добро възпитание и не им стават в автобуса.
Мили хора, децата помнят – как сте се държали вие, защо после искате те да се държат добре с вас, ако вие не сте били такива?

А кое е най-трудното за майката на ученика в първи клас?
Зависи от майката, от възможностите й и от помощниците й. Аз съветвам да се заделят пари за първи клас за повече грижи и да се събират помощници от преди това – за предпочитане безплатни такива: баби, дядовци и т. н. Защото ако действате като мен и сам войнът е войн, то забравете за личен живот – забравете за театър, кафе с приятелки и други съвсем обикновени неща. Естествено на някои мероприятия може да водите и детето, но вечер то е толкова уморено, че в първия момент, където седне някъде или заспива или е толкова превъзбудено от преумора, че приятното прекарване става мираж.
Тежката раница е за майката, така че това също е едно от неприятните неща. Ако трябва да я мъкнете и по автобусите става истински кошмар. Този проблем съм го решила, като я оставям в работата, която е близо до училище.

Успявате ли с домашните? Кога и как ги пишете?
Детето ходи на занималня и не пишем домашни у дома. Педагозите там са добри и детето ходи с желание. Преговаряме стихчетата на път за вкъщи. Автобусите са и мястото, където се учи да чете.

Здравословно хранене и училище – как го решавате?
С храна от къщи – по-евтино е и по-здравословно. Неприятното е пренасянето до училище, както и притичването като лястовичката в приказката да носиш всеки обед храна. Практически е невъзможно, ако работното място е по-далеч от училище, както и ако нямате къде да притоплите супата, например.
Менюто за сутрешна и следобедна закуска е: домашно приготвен сандвич, някакъв плод, вечните кроасани с картинки или някаква вафличка, така не се налага да му давам пари за училище.
Не забравяме да напълним и шишето с минерална вода.

Спорт и училище – идеи в тази посока?
Не знам как е решен въпросът със спорта в другите училища. При нас има два часа физическо седмично. Лично аз смятам, че плуването е добър спорт за първокласниците и за щастие наблизо до училище има плувен басейн и съм го записала два пъти седмично да се учи да плува.

Най-трудното в този период?
Най-трудното е голямото натоварване на децата и то не откъм нови знания, а откъм продължителност на работния процес. Съгласете се, че за едно 6 или 7 годишно дете е трудно да стане в 6 и 15 ч. сутринта, цял ден да е в училище или на занималня и да се прибере в 20 ч. у дома. Този ритъм е непосилен дори за възрастните. Посочете ми кой работи толкова през цялото време? Възрастните поне имат време за кафе, цигара или обяд.
Според мен за малките деца в училище трябва да бъдат заделени поне две стаи – едната за учене, другата за почивка и игри. Би било прекрасно, ако можеше да не се местят от едно място на друго, а през целия ден да са в една сграда, да не разнасят учебниците, тетрадките и екипа по физическо, да имат повече занимания свързани с овладяване на практически умения, с които да се отморяват и да се забавляват.

А после?
Да се надяваме, че няма да има хора или ситуации, които в бъдеще да стопят ентусиазма на първокласниците. Забелязвам, че децата са много щастливи от новото си амплоа на ученици. Обичат и се радват на учителката си, прилежни са, ученолюбиви са. Надявам се да продължат все така и да разчупят общественото мнение, че децата, които излизат от училище са неграмотни и арогантни.

Трудно ли е с първолаците?
Да си майка на първокласник