Какви подаръци очакват децата от Дядо Коледа

Застанала с лист в ръката, гледам блесналите личица на моите възпитаници – 5-6 годишни момичета и момчета. Току що написахме писмото на цялата група до добрия старец и всички са много развълнувани. Стоят и тихичко обсъждат помежду си мечтаните подаръци. Някои от тях, пропуснали нещо, идват до мен, за да доуточнят:
“Госпожо, забравих да кажа, че искам кранът да е с дистанционно, за да се върти и вдига сам!”, “А моята прахосмукачка да е с батерии и да бръмчи като истинска!”, “Дали дядо Коледа ще се сети на кошарката ми за кукли да сложи музикална въртележка?”

Разглеждам писмото – дълъг списък, изпълнен с детски надежди и очаквания. Толкова е богат и разнообразен: куклени къщи с хол и спалня, кукли Барби с много тоалети, детски лаптопи, колички за бебета, шейна, фризьорски салон, кухня за готвене, камиони, пиано, многоетажни писти с колички, дълъг електрически влак на релси, люлка за бебе, замък с принц и принцеса, кола-робот, мотори, танкове, пушки... Има поръчани подаръци, чиито названия на мен нищо не ми говорят: робот трансформърс от Бъмбалби, или робот танк мегатрон. Децата услужливо ми поясняват в кои детски филмчета ги има и колко силни и смели роботи били.

Сладки, вълшебни мигове на детството! Стоя пред моите малки палавници и си мисля: колко е хубаво да вярваш в чудеса! Колко малко им е нужно на децата, за да бъдат истински щастливи! Те живеят с нас, възрастните, в нашия реален свят. Но пожелаят ли, потапят се в света на въображаемото, преминават с лекота в приказни светове, превъплъщават се във фантастични герои. Ето ги пред мен, завладяни от вълшебната Коледна приказка за добрия старец, вярващи, че той няма да остави никой от тях без подарък, щастливи, че идва вълнуващ празник.

Днешната индустрия бълва за децата всевъзможни електронни, механизирани и роботизирани играчки. Пазарът е богат, залят от голямо разнообразие, затова много внимателно трябва да ги подбираме. Някои от тях може да се окажат вредни, а други – опасни. Все пак ги купуваме не за кого да е, а за най-скъпите ни същества – за нашите деца или внуци. Подарявайки им жадуваната играчка, ние им даряваме мигове на радост. За нас остава удовлетворението, че сме избрали най-доброто за тях.

Мислено се връщам назад в годините. В главата ми нахлуват мили спомени на отдавна преминало детство! Толкова отдавна преживяно и толкова скъпо! Изживяно по по-различен начин, в по-различно време. Тогава не познавах дядо Коледа, не знаех дори, че го е имало. На негово място социализмът беше назначил друг старец – дядо Мраз. Социалистически дядо, но и той бе толкова добър, желан и очакван, защото сбъдваше надежди и мечти и носеше подаръци. Е, не на Коледа, защото тогава не позволяваха да я празнуваме, а на Нова година. Тръпнехме в очакване край украсената елха, пеехме новогодишни песнички, танцувахме, рецитирахме. Вперили поглед в чувала на дядо Мраз, сърчицата ни затуптяваха от радост, щом започнеше да раздава подаръци.

Подаръци – не съвсем като на днешните деца. Много по-скромни. Но и не много различни. Каква радост и щастие съм изживяла, прегръщайки един рошав кафяв мечок! Колко вълнения е изпитала моята душа, докато получа първата си кукла с мигащи очи. От малка мечтаех за такава, а я получих чак когато вече бях ученичка в първи или втори клас. Доста години дядо Мраз все не можеше да ми я осигури – времената бяха такива: социализмът уж процъфтяваше, а дефицитът на стоки се увеличаваше. Може би и затова не бях сърдита на добрия старец, че толкова дълго време чаках моята кукла. Имаше и други деца като мен – поръчат си нещо, а получат друго. Сигурно и в неговата работилница тогава е имало дефицит на материали за подаръците. Когато ми подари куклата, не можех да я откъсна от себе си. Люлеех я с часове, за да я гледам как мига с клепачите си като жива.

Чаровни и далечни мигове, събудили топли спомени за нещо толкова отдавна случило се! Как да не благодаря на моите малки дечица! Днес, вече зряла жена, отдала се на учителската професия, аз не съжалявам нито за миг, че съм я избрала. Гледайки лъчезарните им личица, завладяна от тяхното детско вълнение покрай писането на писмото, аз си позволих за малко да бъда дете. За няколко минути бях онова малко момиченце, което вярваше в добрия дядо Мраз. Усещането, което ме завладя, ми подари отдавна потънали в забрава нежни, красиви емоции.

* * *

Какви подаръци очакват децата на Коледа