Приказка за истинската обич

Отново е Коледа – бяла, тиха и вълшебна. Време за равносметка и пожелания. Времето, когато спираш за миг и си пожелаваш най-съкровените неща, защото казват, че на Коледа стават чудеса...

Моето пожелание е свързано с истинската обич, защото съм уверена, че тя е тази, която осмисля всичко останало. Пожелавам на всеки да има щастието да я получи и да я дари на хората около себе си...

Написах “Приказка за истинската обич”, която посветих на баба ми. Тя беше първият човек, който ме научи да обичам:) Пожелавам това щастие на всеки!!!

Приказка за истинската обич
Имало едно време едно малко момиченце. То приемало за истина всичко, което го заобикаля и което му казвали. Понякога се случвало така, че истината не му харесвала и не му се виждала много истинска. Защото истинските неща трябва да те радват, а не да те натъжават. Особено когато си дете. Но действителността била различна – тогава, когато майка му и баща му истински вдигали скандали през нощта и това прекъсвало сладкия детски сън на момиченцето и то се оказвало единствената истинска причина те да останат заедно...

Минавали дни, месеци, години, а истината все още се оказвала някакъв лош сън за момиченцето. По-късно, когато вече станало девойка, момиченцето започнало да се чувства истински само и единствената истина била, че няма на кой да разчита, освен на невероятно добрата и всеотдайна баба, която истински обожавала и обичала момиченцето и която всеки път, когато то излизало от дома, тя излизала да го изпрати на портата и махала с ръка... и така, докато момиченцето не се скриело от погледа и. Минали още години и малкото момиченце, вече станало истинска жена, един ден повело своето малко момиченце за ръка през същата тази порта, а същата баба – вече остаряла и трудноподвижна, все още намирала сили да докрета до портата и да маха на двете момичета – порасналото и едва прохождащото, докато се изгубят от погледа й, и радост и гордост напирали в светлата душа на невероятната стара жена...

И тогава голямото момиче разбрало, че истината е в истинските чувства, в истинската и неподправена обич и грижа и радост... да докреташ до външната порта – онази връзка с външния свят, често жесток и лъжовен и да изпиташ истинска тиха радост да помахаш на любимите си същества и да се помолиш те да са добре... И тогава момичето разбрало, че ако останеш достатъчно близо до тази стара порта, ще можеш винаги да се обърнеш и да видиш любимата си баба, вече прегърбена и немощна, но все още там и махаща, любяща и истинска, такава каквато трябва да бъде истинската обич – безмълвна, но всичко казваща и нищо не искаща в замяна .

На баба ми!
Диана Драгнева

Най-доброто пожелание за Новата година

* * *

Моята баба
Моят готин родител