Приказка за най-добрата майка

Имало едно време една изключителна майка, а тя си имала две малки сладки момиченца, които много я обичали.

Двете били неразделни, а помежду им съществувало най-безценното приятелство.

Всяка една от тях била готова да се хвърли в огъня заради другата, защото били отгледани с много любов и били научени да се обичат безмерно много. От малки били винаги заедно и винаги получавали еднакви дрешки, еднакви обувчици, еднакви играчки и дори еднакво количество обич и ласки.

После отново така неразделни пораснали и получили също така еднакво образование.

Те се радвали на всичко това благодарение на своята любяща майчица, на която дължали цялата ценностна система в живота си.

Тази майка не е обикновена майка, а уникална майка на близнаци, която съумяла да пренебрегне всякакви предразсъдъци и да успее да раздели сърцето си на две прецизно равни и еднакво туптящи от обич към децата й половинки.

Тази на пръв поглед крехка жена е била много по-силна отколкото издавал външният и вид, за да се справи с възпитанието на двете момиченца едновременно, без да ги лишава от нищо и без нито веднъж да се отдаде на временна слабост или отчаяние. И в същото време тя научила децата си на най-благородните ценности като любов, честност, справедливост и трудолюбие. А именно тези знания им помагали да вникват между редовете от книгата на живота и да извличат от там правилата, по които да живеят щастливо и да се развиват разумно.

Минавали години наред, а двете момиченца израснали и се превърнали в две красиви и образовани млади дами, на които им било време да се задомят и с безценните напътствия, които са получили чрез възпитанието си да отгледат свои деца.

Не зная, дали било съвпадение или естествено следствие на живота им до този момент, но се случило така, че животът отново отредил на момичетата еднаква съдба като ги дарил почти едновременно с прекрасни дъщерички.

А тяхната любяща майка на две момичета се превърнала в не по-малко обичаща внучките си баба. Наложило и се още веднъж да направи усилие и да раздели отново сърцето си на още две половинки, за да има по равно за всяка от безценните й внучки. Тя нито миг не се поколебала и го направила с голяма радост, защото й било еднакво приятно да се хвърли в грижа за двете си внучки.

Така в крайна сметка дъщерите й отново се радвали на безценната й майчина обич и грижа, защото майка им макар и баба си останала тяхната любима майка. Независимо колко големи са децата й, майката си остава завинаги майка.

А аз съм имала привилегията да бъда една от нейните любими дъщери.

* * *

Истинската приказка е от конкурса “Мила мамо”