Моето есе за мама

Който не е станал Майка, той никога не може да разбере и да усети колко силна е майчината нежност, любов, грижа и всеотдайност. Дълго си мислех, че мама ме обича и за това се старае да ме научи на всичко, затова понякога ми се кара и ми прави забележки, които за мене разбира се не бяха приятни, но чак когато аз станах майка, разбрах, че тази обич е огромна и че в грижата към нас майката е толкова отдадена, че е готова на всичко.

Сега разбрах безкрайните напътствия, съвети и желание да ме предпази, да ме закриля, да ми осигури майчина нежност и топлина. Знам, че сме благословени всички, които можем да бъдем майки и имаме майки, защото няма по-голяма и чиста любов от майчината. Вярна е поговорката, че “Когато детето се удари, майката я боли повече”, а също и че “Няма друг човек на земята, който да мисли толкова много за теб, колкото твоята майка”. Знам, че веднага ще ме упрекнете, че има изключения и не всяка майка е отдадена на своето дете до такава степен... Е, аз имам истински късмет в това отношение...

Мама посвети живота си на мен и на брат ми. Тя се лиши от своята професионална кариера на специалист и на първо място постави нашето отглеждане и възпитание. Да, ходеше на работа, но бе отдадена на нас, нейните деца и затова сега е много щастлива с мен и брат ми – двама доктори по икономика и молекулярна биология в Принстан. “Човек е толкова голям, колкото са мечтите му!”, но нали нашите родители, мама и татко са тези, които ни окриляват когато сме малки. Те ни окуражават, превеждат ни по мостика за кураж и ако не го направят, ние оставаме за винаги на брега и само съзерцаваме плуващите в морето лодки. Мама е вечно угрижена и много отрудена. Мама е символ на уютния и топъл домашен уют. Мама е нежния глас, който ме успокоява, когато страдам. Мама е топлия спомен от моето детство. Мама е любимата баба на моето дете. Мама е символа на живота. Мама е обичта, тя е топлината и нежността, на които съм се научила и сега на свой ред предавам на детето си.

Искам сърдечно от вашия чудесен сайт да й благодаря и да й кажа “Мамо, обичаме те и ти благодарим за всеотдайността.”

Пожелавам на всички не само през март, но и през цялата година, когато се сетят за майките си, да им се обадят и да кажат само това: “Мамо, аз съм добре, а ти как си?” Тези думи стигат да трогнете майчиното сърце, което тупти за вас, достатъчни са да успокоите мисълта на мама, която лети след вас...

Моята баба, майка на 5 деца, чакаше до пътната врата с взор вперен към пътя, дали някой не идва. Тя беше чудесна жена и аз от нея научих, че когато се раздаваш, получаваш не по малко от колкото си дал, тя никога не ми го каза, но винаги ми го показваше с добрината и човечността си. От нея запомних две неща: Богат е този, който се раздава и няма нищо по-хубаво от това да имаш майка, но майка да не си... Защо ли, защото майката винаги страда и мисълта й винаги бяга подир нейните деца. Мама затвърди това с безкрайната си всеотдайност към мен и брат ми, а сега и към моя мъж и моята дъщеря.

Сега е мой ред да поема щафетата и аз на свой ред да науча дъщеря си, че да си майка, означава да възпитаваш, да обичаш и да учиш на мъдрост. Нека всички майки почувстват радостта от това, че са дали живот и са възпитали достойни и отговорни деца.

Пожелавам сърдечно на всички деца, да обичат повече родителите си, защото без тях те нямаше да бъдат това, което са.

* * *

Участва в конкурса “Мила мамо”