Прости ми, мила мамо

Често си мисля, че не успявам да покажа своето уважение и благодарност на своята майка. Не намирам все подходящият момент да и кажа колко съм й признателна за всичко, което е направила за мен през всичките тези години. За това, че ме е отгледала съвсем сама 23 години, търпейки лишение след лишение, само и само за мен да има и реших да участвам в този конкурс за да успея поне донякъде да компенсирам това, че понякога съм я обиждала, пренебрегвала и дори наранявала, съзнателно и несъзнателно с думи и с дела, за което я моля за прошка. Прости ми мила мамо, че не ти показвам често колко много те обичам и какво значиш за мен.

Спомням си от детските си години как бях обгрижвана с внимание от всички, най-вече от твоя страна, бях разглезена и капризна и си мислех, че едва ли не целия свят се върти около мен. но ти ме научи на добродетели, като честност и почтеност, да бъда добра, състрадателна към чуждата болка и нещастие, и милосърдна към хората, които не са имали моя късмет да се родят в семейство, което да се грижи за тях.

Няма да забравя колко безсънни нощи си прекарала над леглото ми боледувайки, грижейки се и треперейки над мен както майка орлица трепери над малките си, как ми помагаше с домашните и понякога дори ми решаваше задачите по математика. Но основно ти благодаря за две неща, че беше за мен и баща и майка, че успя да компенсираш липсата на баща до мен доколкото можа, че почти не усетих тази липса, защото ти не ме лишаваше нито от любов, нито от внимание. Дори прекалено. Връзката между нас е много силна и никой, само смъртта може да я разруши.

Няма да забравя и когато вече голяма претърпях автомобилна катастрофа как стоя толкова безсънни нощи до леглото ми, спеше по столовете в болницата и ми държеше ръката по цяла нощ. Аз ти се възхищавам и защото си силна, смела и борбена жена, защото за да станеш самотна майка се изисква огромна смелост и сила на духа, воля, сама да вземеш решението да отгледаш своето дете. Без да разчиташ на ничия чужда подкрепа и помощ отстрани, което е похвално и говори много добре за теб.

Ти си толкова скромна, почти не съм те чувала да повишаваш глас, но ако се налага да ме защитиш от някого, ме браниш със зъби и нокти. Нямам деца, но според мен това е най-силната връзка, която остава в живота на човек, тази с майка му. Знае, че винаги може да поиска съвет от нея, да споделя ако има някакъв проблем и винаги ще получи съвет и помощ. защото майките винаги мислят най-доброто за нас - своите деца, но жалкото е, че го разбираме, когато вече е станало прекалено късно и е трудно връщането назад. Дори и да се скараме, знам, че ще си простим и винаги ще ме приеме обратно дори и да не съм била права и да съм осъзнала грешката си, молейки за извинение тя би ми простила, защото знам, че ме обича повече от всичко на този свят и съм най-важното същество за нея за този свят, както и тя за мен, за което й благодаря.

Обичам те от все сърце, мамо, и честит осми март от мен - твоята любима дъщеря.

* * *

Моята прекрасна майка Малинка Димова
Имаме си майка
На майка ми – моят “прозорец” към света
Ненаписаното есе за моята прекрасна майка Валя Василева
Обичам те, мамо!
Приказка за най-добрата майка
Мила (моя) мамо