На мама Руми

Не е далече детството ми, даже не знам кога точно и дали изобщо съм минала от другата страна... Но спомените за прегръдката, за аромата, за добротата и нежността на моята мама насълзяват очите ми, сякаш е нещо изгубено... А не е – мога да те видя, когато поискам и ти винаги ще си една и съща, мамо – най-нежната, най-правата, най-силната, най-топлата и загрижена мама, която може да си пожелае една дъщеря.

Има неща в живота, които са толкова хубави, че чак ти става тъжно – такива са и чувствата ми към теб. И благодарността ми никога няма да е достатъчна за да отговори подобаващо на всичко, което ти ми даваш, на грижата, която никога не е била твърде обсебваща, насочването не е било настоятелно, даваш ми точно толкова, че да знам, че имам стабилна опора в лицето на най-обичания човек и да се усещам обгърната с обич.

Всичко, което съм научила от теб за живота, хората и природата, ми е помогнало да остана дете във възприятията си, да обичам, да ценя, направило ме е добра, справедлива и състрадателна, почти колкото теб...

А обичта ми към теб ме пречиства от всичко в ежедневието. Искам да те виждам усмихната и спокойна. От цялото си сърце ти благодаря, че си такава, каквато си и че ме обичаш такава, каквато съм. Обичам те, мамо !!!

* * *

Участва в конкурса “Мила мамо”