1 Март – Неделя Сиропустна, Баба Марта, имен ден на Марта и Мартин

Тази година се оказва, че 1 март е ден с много празнични акценти. И едно хубаво начало на много хубави празници.

Като започнем с религиозния християнски празник на всеопрощението (Сирни заговезни) или така наречената Прощална неделя, в която традицията повелява да поискаме прошка от всички (особено от по-възрастните от нас) и така на чисто да започнем Великденските пости, (ако постим разбира се). Но дали постим или не постим е важно да продължим живота си без тежестта на злобата, гнева и непростителността.

Друг е въпросът, дали трябва да чакаме Неделя Сиропустна, че да поискаме прошка, от когото трябва.

За децата, които очакват този празник, за да въртят огнени топки празникът си струва, защото през никой друг ден от годината не им е позволено това забавление. А и малко от градските деца познават този стар обичай, изпълняващ се на Сирни заговезни и имащ за целта да изгони злите духове и студа надалеч от домовете ни.

На този ден, според обичая, се събират много клони, слама, дървета – всичко, което гори и вечерта се пали буен и голям огън. На времето са го прескачали за здраве, днес не съм виждала такива смелчаци. Веселбата започва тогава, когато на децата се раздават парцалени топки, добре овързани с телена мрежа и предварително накиснати в нафта. Топките са вързани на дървена или желязна дръжка. Палят се и се въртят. Гледката е много красива и определено за децата си е чудесно преживяване. Може да изглежда малко страшно, но ако топката е добре направена и се върти по правилния начин, няма опасност от изгаряне.

На фона на пищните празненства в други страни преди Великите пости тези български спорадични обичай, запазили се тук там са пренебрежимо малки. Но може би трябва да се успокоим, че живеем в малка страна с малки празници. И ни остава надеждата, че поне по-рядко ще ни се налага да прибавяме и определението и с малки хора.

Но на първи март не е време за равносметка – а за връзване на мартеници – бели и червени – за здраве, любов, радост и надежда. Колко от нас подаряват мартеници? А колко от нас ги носят след това?

Традицията все пак продължава не само в подаряването, но и в изработването на мартеници.

Може би и затова – 1 март е и ден на любителското творчество. Така че, честит празник на всички онези, които изработват най-различни красиви неща и радват близките си с тях. Това е най-истинското изкуство – най-вече, защото е направено с много любов и не е комерсиално.

Остава да отбележим, че на 1 март православната църква отбелязва деня на Св. преподобномъченица Евдокия и респективно имен ден имат и жените с това име. Все по-малко момиченца носят името Евдокия, но затова пък на първи март започват големия си празник всички онези, а те не са никак малко, които носят имената Марта, Мартин, Мартина.

Според статистиката това са едни от най-предпочитаните имена, с които родителите назовават наследниците си.

Именниците имат цял един месец да празнуват – да черпят и да получават подаръци и пожелания.

Честито на именниците.

Много здраве и живот на всички.

Дойде ли първи март, съвсем близо е пролетта – а това винаги е повод за оптимизъм.

* * *

Лесно ли е да простим на Сирни заговезни?
Време за пости