Обичта е безкрайна мелодия

Колко много обич, внимание и грижа сме взели от родителите си осъзнах, когато станах майка. Сравнително късно – на 27.

Винаги съм ценяла майка си и баща си, смятам, че имам невероятен късмет те да са ми родители . Точно в най-хубавите си години, загубих баща си и след това цялата ми обич се прехвърли на мама. Тя ме научи на най-ценните качества – да обичам, да помагам на хората, сама се жертва за моето образование и куп други важни и маловажни неща. Затова обичта ми към нея е безкрайна. Но обичта не се измерва с кутиите бонбони или букет рози, а се измерва с внимание, и то двупосочно – аз към нея и тя към мен. Обичта не е еднодневка, не е една музикална картичка, не е стих, тя е постоянна болка, безкрайна мелодия, поема без начало и без край. Тя е състояние на духа, което не може да бъде измерено, покорено, описано. Обичта е едно постоянно жадуване, ненаситна тишина, зов, страх, безнадежден случай.

Затова е хубаво жените да се чувстват обградени с внимание, любов и приятни емоции през годината, не само за един ден или няколко часа в деня на жената – 8 март!

* * *

Участва в конкурса “Мила мамо”