Моята горда и силна майчица

Тя се казва Йорданка Димитрова – моята горда и силна майчица. Тази жена ме направи човек. Даде ми не само живот, тя ми показа и неговия смисъл.

Бях малко дете, когато се разболях от нещо, което ме беляза за цял живот. Тя беше до мен във всеки момент . Когато отворех очи, виждах най красивото лице, но на него имаше сълзи. Доста години те не я оставяха. Все си бяха там, колкото и да ги криеше. Но тя все казваше че не плаче, и че всичко се оправя, след всичко лошо идвало хубавото, за да го оценим.

Моята мила майчица нито веднъж не ми е казала, че ме обича, не защото не е така, просто понякога думите не струват толкова, колкото един поглед.

И така аз станах като нея. Не мога да говоря за това, но се стремя да го показвам. Пиша за това, защото ми е казвала през сълзи, че я боляло много това, че не можела с думи да ми доказва тази силна майчина обич, която изпитва.

Затова искам да ти кажа, Мамо, аз я виждам всеки ден в очите ти . Те ми говорят ясно за това чудо, наречено майчина обич. От скоро и аз съм майка и се надявам синчето ми също да усеща обичта ми и да я оцени, защото думите понякога са фалшиви, но сърцето не.

Обичам те до болка, искам да го знаеш. Ти ме направи най красивата абитуриентка, най щастливата булка и най горда майчица. Моля Бог да ти дава здраве, за да си винаги до мен. Нека за теб всеки ден да бъде осми март, да си горда и силна майка и жена!

* * *

Участва в конкурса “Мила мамо”