Майка, закрилница, най-добра приятелка и мой идол!

Погледнах тази снимка и се усмихнах. Сетих се за малкото момиченце, което те чакаше да се прибереш вечер от работа и да те прегърне и целуне. Припомних си как създаде в мен любовта да чета книги, как заедно ходихме да гледаме филмчета като “Цар Лъв” и “Покахонтас”, как не пропускаше да ми купиш поредния брой на комикса “Мики Маус”, който толкова обичам и до днес...

А не ти беше никак лесно... сама с мен, на квартира, разведена на онези времена, препускаща от една работа на друга, за да може да ме отгледаш... И въпреки умората, въпреки всичко, ти винаги беше там, когато имах нужда да получа ценен съвет, нежна усмивка и прегръдка...

И после трудните тийнейджърски години, през които винаги подкрепяше моите решения, насърчаваше инициативите ми, изслушваше терзанията ми и се превърна в моята най-добра приятелка...

А когато спечелих стипендията да уча във Франция, преобърна света, само и само да мога да осъществя мечтата си и да завърша образованието си там. И поради своя млад дух, и ти завърши висше образование степен бакалавър и след това магистър и колегите ти от университета, някои от тях мои връстници, до ден днешен ти се възхищават и ми разказват с какво умиление и гордост си ги информирала за моите успехи!

И един ден аз се прибрах в България, за да приложа знанията си и да се реализирам професионално в родината си, а ти пак ме подкрепи и за това ми решение.

Дойде денят, в който моят съпруг дойде да поиска ръката ми от теб. И как тежко ти беше да я дадеш, но и колко щастлива беше, че открих любовта!

Сега като прегръщаш малкото си внуче с гордост се наричаш баба. И макар и тръгнала по своя път, сега, бъдейки и аз майка, се надявам да успея да създам такъв прекрасен човек, какъвто ти ме направи, да науча детето си да прощава, да се бори, да е самостоятелно, да отстоява принципите си, да различава доброто и злото, да обича, да има добро и любящо сърце, да бъде човек!!!

Обичам те, мила мамо!!!

* * *

Участва в конкурса “Мила мамо”