Моята история за моята майка

Майката е най-прекрасното нещо, което може да се случи на едно дете, а тези майки, които не искат децата, не знаят какъв голям грях правят. Моята случка за изоставянето не е от майка ми, а от баща ми, остави ме на 7 годинки, а още новородената ми сестричка беше на няколко месеца. Посред зима се наложи да се преместим при родителите на майка ми. Те ни приеха макар и явно с малко тежест, защото 7 човека в една къща – трудно се живее и трудно може да се изгради един нормален живот, без караници, виканици, скандали и всичко останало.

Майка ми е една прекрасна жена, и се радвам, че точно този човек ми е майка. От една страна, да, имат грешки много всичките, карат ми се, но понякога караниците заради сестра ми, може пък да са за добро.

Тя е добра, мила, отнася се добре с нас, е, когато не слушаме ни се поскарва, някой път може и шамар да изям, но то в семейство със 7 човека нервите са много, а пък ако сме сами няма да е интересно, и щеше да ни е скучно предполагам, така че сестра ми като порасне малко повече и да има повече разум и развитие ще разбере, че не е била права, както и всички останали от семейството ми.

Искам чрез този конкурс да благодаря на майка си за това, че тя ми е дала едно прекрасно възпитание. За прекрасен живот не мога да кажа, защото не е чак толкова прекрасен самият ми живот, но не тя го живее, а аз си го изживявам.. Възпитала ме е така, че да не лъжа, да не мамя и винаги да казвам истината, ... макар и след това да ям бой, че съм казала истината. Дори и да не съм виновна, аз пак ще изляза виновна, защото животът е такъв. Възпитала ме е към добро, а не към лошо, например да малтретирам беззащитни същества. Аз съм различен човек, обичам повече животните отколкото хората, рядко мога да кажа на някой приятел или приятелка че ги обичам, но аз имам само две, може би една и половина приятелки, на които се надявам, че мога да разчитам... но в този конкурс говорим за майката.

Майката е едно свято нещо, щом Господ е предрекъл момичетата да бъдат майки, значи има защо, и не само защото жената е нежния пол и се отнася с нежност. И един мъж може да бъде нежен към своята съпруга или към детето си.

Майката е нещо свято, тя ни учи на нежност, на доброта, с нея можеш да споделяш горе-долу всичко.

Майчицата е едно прекрасно нещо, но когато тя остави сродна душа не е свята, не е мила, не е нежна, захвърля чедото си, на пътя, в кофа за боклук, оставя го и така проваля живота на дете. Може би ще си проличи, че аз обожавам децата, но не се знае дали Господ ще ми даде това право, да имам дете след време.

Искам да се извиня на майка ми за всички неприятности, които е имала с мене, дори и тогава, когато съм нямала вина и да й благодаря за това, че ме е отгледала и ми е дала добро възпитание, и да й благодаря, че я има на този свят, защото ако аз нямах майка, може би вече нямаше да съм тук.

Честит 8 март мамо!
Желая ти всичко най-хубаво и нека да намериш и ти щастието.

* * *

Участва в конкурса “Мила мамо”