Всеки ден е борба

Хелиана Велинова е главен редактор на вестник Компютри. Макар да е на 26 години, тя има сериозен стаж като ИТ журналист. Отдавна има блог, всъщност няколко, и своя галерия във Flickr. Освен това обича d`n`b музика и е в основата на българския портал посветен на този стил - http://drumandbass.cult.bg. Подкрепя свободното споделяне на изкуство и идеи, тя е и от основателите на един от най-бързо прогресиращите български музикални нет-лейбъли Streching-Spaces.net. Първото си предложение за брак получи наскоро – чрез блог. Кръстена на героинята от книгата на Любен Дилов - баща - ”Пътят на Икар”,
Хели е лъчезарна, енергична, интелигентна и успешно реализираща се млада жена. Ето какво разказа тя, специално за Az-Jenata.bg.

Като дете, каква мечтаехте да станете когато пораснете?
Дълги години живеех с мисълта да стана археолог, поне това е първата професия за която съм си мечтала. Нещо като Индиана Джоунс в пола. Уви не ме приеха в желаната от мен специалност и мечтата ми да се занимавам с история се провали. В последствие започнах да уча "Социология и социална антропология", което завинаги промени живота ми и го запрати в съвършено нова посока. Иначе майка ми казва за мен, че когато съм гледала новини от конфликта в Косово, често съм изявявала желание да ги отразявам, така че предполагам съм искала да стана и журналист - мечта която осъществих преди повече от три години.

В момента вие сте най-младата жена главен редактор на ИТ издание у нас. Какви са предизвикателствата на вашата работа и професионалните ви амбиции?
Всеки ден за мен е борба. Все още свиквам с новата си позиция, със задачите и отговорностите, които носи. Най-голямото предизвикателство пред мен е да обединя екипът на в. “Компютри” (съставен предимно от мъже), да работим в синхрон и достатъчно ефективно, за да сме успешни в една изключително динамична среда. Радвам се, че имам възможност непрекъснато да науча, нещо ново. До голяма степен се чувствам като ученик, който всеки четвъртък (по време на затварянето на поредния брой) полага изпит. Опитвам се да обръщам по-голямо внимание на детайлите и по-успешно да контролирам, често непредвидими ситуации, които понякога се случват когато работиш в медия.

Какви са най-важните тенденции в развитието на компютрите и интернет според вас в момента?
Това е много сложен въпрос. Трудно ми е да отговоря без да се изгубя в познатите на всички клишета. Да - хардуера намалява цената и размера си, да - интернет преминава на друго ниво на развитие (web 2.0), да - компютрите са неразривна част от съвременния живот. В същото време се учудвам, че все още има хора, които живеят само на няколко часа път от мен и през живота си не са докосвали компютър.
Технологиите променят всички нас, начина по който мислим за себе си, начина по който се представяме и общуваме. ИТ журналист съм през последните три години и трябва да си призная, че макар секторът да е доста динамичен и движещ се с изключително бързи темпове, нищо генерално и революционно не се случва, поне не и от потребителска гледна точка. Промените стават все по-бавно, така, че имаме възможност да свикнем с тях.

Вие сте една от най-активните и популярни български блогърки, а освен текстове, редовно публикувате снимки, музика. Не ви ли притеснява размиването на границите между публичното и личното пространство, което се случва при подобни онлайн дейности?
Благодаря. Всъщност не знаех, че съм популярна блогърка, но е хубаво да научиш подобно нещо. В момента, в който напишеш нещо в интернет, то става до една или друга степен публично достояние. Натискането на бутона "Публикувай” (Submit) е твоят договор, с който позволяваш на останалите потребители на световната мрежа да надникнат и дори да следят какво се случва в твоето лично пространство. Всеки прави своя избор - "синьото или червеното хапче:)". В този ред на мисли - не, не ме притеснява. Даже до голяма степен ми харесва. Когато не желая нещо лично за мен да се знае от други аз просто не го публикувам в интернет. Иначе самата аз много се забавлявам да чета чужди блогове, да надникна в световете на останалите и да разбера какво ги вълнува, какво обичат, къде пътешестват, с кого се срещат. Често чета и блогове на напълно непознати, но надарени с дар слово потребители. Забелязала съм, че хората са изключително откровени когато пишат в собствените си електронни дневници.Този начин на комуникация превръща всички нас в едно голямо семейство, нали?

Форумите или блоговете предпочитате?
Двете форми на интернет комуникация имат съвсем различна динамика. Предпочитанията ми клонят към интернет форумите. Самата аз съм активистка в няколко и дългогодишен администратор на форума на http://drumandbass.cult.bg, така че този тип интернет общества за мен имат сантиментална стойност.

Според вас интернет отчуждава ли хората един от друг?
Оо, определено не. Точно обратното. Голяма част от хората, с които комуникирам, даже почти всички, включително и моят приятел, (който ми предложи брак в блога си), сме се намерили в интернет.
Световната мрежа е идеалното място за непринудена комуникация, за интересни разговори и страхотни приятелства. Тук хората по-лесно се филтрират по интереси и убеждения, така че шансът да попаднеш на потребител, с които няма да си допаднеш, според мен, е сравнително малък.

На „зелена вълна“ ли сте? Какво променихте в ежедневието си, за да бъде то по-еко?
Много ми се иска да съм на "еко вълна". Участвала съм в различни акции за спасяване на природни местности, застрашени от застрояване и в почистване на Иракли. Уви, знам че е грешка, но ми остава твърде малко време да мисля за това.

Какво послание бихте отправили към българките?
Ще цитирам Кърт Вонегът, мир на прахта му, "Пътувайте и се мажете с плажно масло", а да - забавлявайте се.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Любим цвят - според настроението. Имах ужасния навик да излизам на пазар и да се връщам с цял комплект дрехи и обувки в тъмно синьо. Напоследък съм на "зелена вълна", обичам зеленото във всичките му разновидности (без твърде ярките). Кълва и на розово.
Имам толкова любими песни, че ако ги изброя ще заема няколко страници. Сетовете на LTJ Bukem и Teebee, обаче не излизат от flash картата на телефона ми.
Вкус - чаша кафе в метално канче на самотния плаж по изгрев слънце, пристрастяващия вкус на снега, пролетни коктейли, мента, шоколад...
Място - планината, плажът, легло в синята ми стая, както и всичко, което е свързано с пътуване.
Място - интернет. Напълно физическо пространство за мен, където съществувам всеки ден.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Рядко готвя. Понякога се вдъхновявам и използвам микровълновата печка за да направя някой аламинут. В последно време правя много салати. Нямам определена рецепта. Всеки път е нещо различно и зависи от състоянието на хладилника. Обичам да забърквам коктейли и да си правя фрешове.