Да откриеш смисъла в живота

За каква професия мечтаехте като дете?
Много ми е трудно да си спомня конкретна професия, но винаги съм харесвала финансовия сектор – банки, застраховане, осигуряване. Като изключим последните три години, когато основно се занимавах със създаване и утвърждаване на университетски кариерни центрове в България, винаги съм работила в сферата на застраховането и осигуряването.

Какви са амбициите ви в професионален план?
Основният ми проблем е, че винаги когато постигна някой нов успех си поставям нова професионална цел. Хубавото е, че такава винаги имам и така имам към какво да се стремя. През последните пет години се опитах да се оттегля от “истинския бизнес” и работих по различни проекти на Американската агенция за международно развитие, за да мога да отделям повече време на семейството и децата си. През месец март 2007 година се присъединих официално към бизнес групата “ДжобТайгър” като поех Фондация на бизнеса за образоването, първата фондация създадена от частна компания, за да поеме социалната й програма. Успоредно с това стартирахме и нова компания, наречена Тайгърклуб, която ще предлага услуги за стимулиране и задържане на персонала, включително групови застраховки, здравно и пенсионно осигуряване. Мисля, че съм постигнала професионалните си цели на този етап и сега трябва да се стремя към утвърждаване на постигнатото.

Има ли моменти в работата ви, когато Ви е трудно като жена? Или се чувствате улеснена от пола си?
Може би, когато преди около 10 години бях в началото на професионалната си кариера имаше такива моменти. По това време се занимавах с доброволно пенсионно осигуряване, нещо абсолютно непознато по онова време, и често ми се налагаше да се срещам с ръководители на фирми, основно в областта на транспорта. Тези хора, почти всички мъже, понякога не ме вземаха съвсем на сериозно, а и не разбираха за какво им говоря.

Получават ли българските студенти качествено образование?
Трудно ми е еднозначно да отговоря на този въпрос, защото не можем да поставяме всички студенти, и респективно университети, под общ знаменател. Реформите в образованието и здравеопазването са много трудни и политически натоварени, и затова закъсняват в България. Мисля, че много скоро българските студенти ще получават по-качествено образование, защото на пазара на образование ще останат само онези университети, които ще могат да се конкурират с европейските. Образованието в Европа ще става все по-достъпно не само защото таксите драстично паднаха, но и поради демографските проблеми на страни като Холандия, например. Холандските университети усилено се опитват да привлекат чуждестранни студенти, защото това е част от политиката на Холандското правителство за решаване на демографските проблеми на страната. В наше време качественото образование не е равно на диплома от добър университет и само по себе си не е достатъчно, а има нужда човек непрекъснато да научава нови неща и да подобрява своите умения и знания, за да бъде успешен.

Приложимо ли е и отговаря ли то на изискванията на работодателите?
Бизнесът се променя много бързо и глобализацията има силно влияние върху начините, по които компаниите работят. Очевидно е, че образованието не би могло да се променя толкова динамично. За съжаление, в България повечето образователни институции са прекалено тромави и консервативни и всяка промяна им отнема много време.

Ако има разминаване, какво се прави в тази насока?
Налага се работодателите да инвестират време и ресурси, за да подготвят бъдещите си служители. Проблемът е в това, че студентите не са достатъчно мотивирани и не оценяват възможностите за реализация, които в момента им предоставя пазара на труда в България.

Споделете вашия опит и най -добрите постижения на ръководената от Вас фондация?
Фондацията на бизнеса за образованието успя да се наложи през последните две години като една сериозна институция, която умее да работи едновременно и с образователните институции и с бизнеса. 24-те кариерни центъра, които работят в момента в българските университети са най-доброто постижение, което постигнахме съвестно с моите колеги от JobTiger.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех изобщо?
Фактът, че се чувствам удовлетворена в личен и професионален план смятам, че е достатъчен успех. Всички жени знаем, колко е трудно да балансираш между семейството и професията, и когато си щастлива и на двете места, е чудесно.

За кое отделяте повече време – за семейството или за професията си?
Времето за семейството никога не е достатъчно, но трябва да се използва пълноценно. Аз лично не бих могла да си представя да стоя две години в къщи, за да се възползвам от възможностите за отпуск за бременност и майчинство, защото това според мен е прекалено дълго откъсване от работа, особено когато една жена има желание да се развива и реализира като професионалист. Скоростта, с която се променят технологиите и всичко останало около нас е толкова голяма, че след две години една жена може да се окаже абсолютно неподготвена за новите предизвикателства.
Много ми харесват гъвкавите възможности за работа, които американските компании предоставят на своите служители – жени.

Вашето послание към съвременната българска жена?
Възможности и варианти винаги има, стига човек да ги търси.
Важно е жените да открият това, което ги прави щастливи и осмисля живота им.

На какво искате да научите своите деца?
На много неща, но най-вече да са доволни от това, което правят.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Лазаня, изобщо паста.