Професия победител

За каква професия мечтаехте като дете?
Мечтаех да стана певица.
Няма момиченце, което да не мечтае да стане балерина или певица, убедена съм! Или детска учителка. Когато аз бях дете, точно това си мечтаех – да танцувам и пея на сцена.
Но май от малка мечтаех да побеждавам, няма значение в какво. Обаче, като нямаше професия “победител”...

Какво дава спорта на едно дете и какво му отнема, според Вас?

Дава много! Единствено спортът учи на самоконтрол, дисциплина, концентрация, поне мен на това ме научи.
Спортът не бива да отнема нищо от едно дете, но истината е, че някои дисциплини изискват повече време за тренировки, налагат спазване на хранителен режим, а за едно дете това може да е много трудно.
На мен самата спортът нищо не ми отне, аз си бях злоядо и амбициозно дете по принцип. Е, когато тортите и сладоледът са забранени, а си само на 11, не е много весело, но това някак не ми е оставило лош спомен.
Все пак, убедена съм, че спортът много повече дава – здраве, организираност, самочувствие.

Каква магия трябва, за да предизвикаме едно дете да стане от компютъра и да отиде на спортната площадка?

Това у повечето деца е естествен стремеж, според мен! Ние, възрастните, понякога поставяме пречки пред нормалните желания на децата да играят, да общуват, да горят енергия. И те ни отвръщат с онази особена детска затвореност и меланхолия, която ги свързва за часове с компютрите и анимираните герои на електронните игри.
Магията се нарича общуване! Ако детето от малко е свикнало да общува и да търси контакт с родителите и приятелите си, то няма нужда от изкуствена реалност. Чувства се герой в истинския свят и го обитава с удоволствие.

Има ли моменти в работата ви, когато Ви е трудно като жена? Или се чувствате улеснена от пола си?

Полът май винаги ми е помагал. Аз съм силна жена, победител по природа. Мъжете уважават в мен тези качества, никога не съм се чувствала затруднена от женската си същност.
Само инстинктът ми на майка понякога напомня, че съм по-емоционална и влагам чувства и в работата, и в грижите за детето.
Неизбежно е, ние жените не сме способни да се абстрахираме от мислите за децата, не и както мъжете го правят. Всъщност, мъжете просто се доверяват на партньорките си за грижите по отглеждане на децата, а една жена, на какъвто и да е пост, не може да забрави, че е майка. И за мен се отнася, по-трудно се концентрирам, ако знам, че детето ми има грип, да речем.

Работата като Председател на Българския Олимпийски комитет носи ли Ви удовлетворение и какви са амбициите Ви в тази насока?

Работата на председател на БОК е голяма отговорност. Олимпиадите са най-публичните събития на планетата, следователно от моята работа зависи в много голяма степен какъв публичен образ на България изграждаме. Когато за българския спорт се говорят хубави неща, естествено се чувствам удовлетворена. И имам желание да направя още повече!
Амбициите ми са не толкова лични, колкото свързани с участието на спортистите ни в следваща Олимпиада, с кандидатурата на България за домакин на Олимпийски игри. Ще приема, че мисията ми в комитета е изпълнена, ако чуя името на столицата да бъде изричано като домакин на бъдеща Олимпиада, независимо през какви пречки трябва да мина.

Кой е най-големият успех лично за Вас в спорта?

Все още неподобреният Световен рекорд през 1987 г. в Рим, разбира се.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех изобщо?

Златния медал от Световното първенство в Гьотеборг през 1995 е най-големият ми личен успех, защото го спечелих само 5 месеца след като родих сина ми Николай. Беше въпрос на крайна мобилизация от моя страна и амбиция да докажа, че съм най-добрата.

Скоро беше един много важен за Вас ден – Вашата сватба. Разкажете ни за него и за интересните гости на събитието от световен мащаб?

Сватбата ми беше като някаква приказка на живо! Нещо се случваше около мен, много хора се грижеха нищо да не липсва, всеки детайл да е съвършен, всяко цвете да си е на мястото.
Телефонът ми звънеше непрекъснато. Обаждаха се приятели, колеги от Олимпийските комитети, журналисти. В един момент дори си казах “Господи, в какво се забърках! Та ние с Ники си живяхме съвсем семейно цели 9 години, защо трябваше да създавам тази суматоха около нас?”. Но после осъзнах, че всички без изключение много се радват, поздравяват ни, обичат ни. И се оставих на приказката, хареса ми!
Благодаря на всички, които сбъднаха мечтите ни!
Изненадах се от големия интерес към личността ми и събитието, но после си дадох сметка, че аз съм Стефка Костадинова, световна рекордьорка с актуален рекорд във високия скок. Нормално е да звънят журналисти от цяла Европа.
Самата сватба мина “на един дъх”, а всъщност продължи 2 дни! Абсолютна въртележка от дрехи, прически, ритуали и хора! В началото на втория ден ме обхвана еуфория, постоянна радост някаква и това си личи на всички снимки – толкова не съм се смяла от години!
Джипси Кингс ми направиха страхотен подарък – невероятен концерт, емоция, която никога няма да забравя! Към полунощ всички пеехме и танцувахме заедно – те, аз, Ивана, Азис, Софи и Устата, Орлин Горанов и всички останали! Просто бяхме щастливи заедно.
Надявам се този спомен да си остане все така ярък и светъл в паметта ми, наистина се почувствах героиня в приказна история.

Какъв вид спорт бихте препоръчали да практикуват съвременните българки, за да поддържат физическата си форма и какви са хитрините да намерят време за себе си в динамичното ежедневие?

Всякакъв, но най-важно е да осъзнаят, че заслужават да са здрави и красиви!

Вашето послание към съвременната българска жена?

Да уважаваме себе си! Да се чувстваме жени, а това е възможно само със силни мъже до нас.

На какво искате да научите своите деца?

Да бъдат истински човеци, да обичат хората около себе си, да им помагат, да не бъдат лицемери.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?

Любим цвят нямам, често сменям предпочитанията, “пъстър” човек съм.
“Девойко мари, хубава” ми е любимата песен.
Не съм претенциозна към храната, обичам просто вкусните неща.
Любимото ми място е България, цялата!

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?

Обичам рибни специалитети, но по-добрият готвач в къщи е Ники.
Той готви един фантастичен лаврак в морска сол – почистената риба се “опакова” в смес от белтък и морска сол и се пече във фурната. После рибата се вади от запечатката и се сервира с бяло вино, маслини и лимон.

Вижте фотопоглед от сватбата

Още по темата