Майчинството е любов

03.09.2007г. / 08 47ч.
Аз жената
Майчинството е любов

Севда Атанасова е sos-майка с 5 пораснали деца, 7 живеят с нея в гр. Трявна. По професия е учителка. Преди 2 год. завършва магистърска степен по логопедия. Редовно посещава тематични срещи и конференции на логопедите в България, което й помага в работата. Интересува се от психология, история и философия.

За каква професия мечтаехте като дете?
Най-ранните ми спомени са свързани с децата. Мечтаех да стана учителка. Винаги играех ролята на учителка в детските ни игри. Като ученичка се самомотивирах да науча добре уроците си, за да не се “изложа” пред въображаемите ученици, на които “преподавах”, качена на леглото-катедра.
Допълнително се стимулирах с представата, че съм говорителка по телевизията и четях новините от пресата. Другата ми мечта, повлияна от Жул Верн, беше да стана капитан на кораб. А майка ми мечтаеше да стана акушерка като сестра ми. Но и до днес не понасям миризмата на здравните заведения. Най-хубавият ми детски стих е посветен на сестрите ми от бившите “Дом майка и дете”.

Саможертва ли е да си майка по принцип?
Майчинството е любов. Майчинството е усмивка и сълза. Майчинството е самият живот. Но и осъзнат избор. Затова за мен майчинството не може да бъде саможертва.

Кой е основният Ви мотив да сте SOS майка?
Да бъдеш sos-майка е един от начините да придадеш смисъл на живота си. Желанието ми да полагам грижа за изоставени деца беше основният ми мотив да започна работа в SOS Детски селища в България. С течение на годините работата ми стана начин на живот, доби смисъл на посвещение. Помня, че като учителка често си мечтаех да “намеря”изоставени деца, да ги прибера и отгледам като свои.

Как се справяте в ежедневието и кое Ви крепи, дава сили?
Ежедневието ми по принцип не се различава от това на останалите майки в България. Когато децата са повече в една къща, по-големите помагат не само на по-малките, но и на мен в домакинството. Трудностите са свързани с това, че всяко дете иска лично внимание. Хубавото е, че когато се ядосаме и скараме, лошото настроение бързо ни минава. Усмихнатите детски очи или необичайна детска реплика бързо връщат доброто ми настроение. Всеки нов ден започвам с идеята да бъда по-добра и по-малко да се ядосвам. Децата са пълни с изненади. А аз обичам изненадите. За отминалите 13 г. съм отгледала деца, които успешно се реализират. Това ме мотивира и ми дава сили и вяра, че и по-малките ще намерят своето място в живота. Децата са регулатор на възможностите ми.

Разкажете за най-топлата и запомняща се сцена от живота Ви като SOS майка.
Трудно ми е да посоча най-топлата и запомняща се случка с моите деца, защото са много. Може би най-силното ми преживяване беше, когато посрещнах най-малкото момиченце. Марти беше само на 9 дни и аз буквално треперех от страх и вълнение, когато я поех в ръцете си. Не можех да повярвам, че от това спящо мъниче ще стане човек. Сега се радва на обичта на каките и батковците, които преди 4 г. също я гледаха с ококорени очи, когато влезе в живота ни с бебешките си пелени.

На какво бихте искали да научите децата си?
Децата трябва да следват мечтите си. Стимулирам ги да имат желания и цели. Искам да са щастливи. Уча ги да бъдат амбицирани, но и търпеливи. Да харесват и обичат себе си, да си помагат и да се уважават. Не бих искала тези думи да звучат за тях само като клишета от филми или книги.
Почувствах се много щастлива, когато чух как двете ми пораснали момичета се обръщат една към друга с думите “сестра ми” и си помагат. Радвам се, когато петте пораснали деца се обаждат и питат как сме, как са малките в къщата. Радвам се, че съм част от живота им и споделят успехите и ядовете си, когато се прибират по празниците. Става ми приятно, когато съм болна и те се обаждат всеки ден, за да разберат как съм. Искам да възпитам у тях качества, които носят радост за тях и близките им – простички неща, които трудно се изграждат у деца, изоставени от родителите си; изгубили доверието.

Какво е вашето послание към българките?
Да отстояват себе си и да се отнасят с отговорност и уважение към децата, независимо от избора, който са направили по отношение на майчинството.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Любим цвят – бяло, червено и черно. Песен – почти всички песни на Лили Иванова. Имам любими песни от различни стилове. Вкус – експериментаторски. Място – Родопите.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Обичам да готвя и да изненадвам себе си и приятелите ми. Всички харесват вкусните ми бухнали бухтички.

Коментирай