За каква професия мечтаехте като дете?
Доста назад ме връщате, признавам – не си спомням за каква професия точно съм мечтала. Като всяко дете, съм искала да стана какво ли не, желанията се променяха с годините.
Защо решихте да станете учител?
Към тази професия ме насочиха родителите ми, но нито за миг не съм съжалила, че станах учител.
Какви са професионалните ви амбиции днес?
Трудно ми е да отговоря. По ред причини трябваше да изоставя учителската работа. Обстоятелствата ме принуждават да търся по-платена работа. Само допреди седмица нямах и представа, че ще се върна към училище. Амбициите ми в случая се свеждат до това да помагам на децата да си научат уроците, да се чувстват добре с мен и да сме си взаимно полезни.
Какви качества и умения според Вас трябва да притежава модерния учител?
На първо място трябва да обича децата. Но това съвсем не е достатъчно. Трябва да ги разбира, да е спокоен, уравновесен и не на последно място непрекъснато да се усъвършенства. Съвременните деца са много будни, любознателни. Поне по-голямата част от тях. Учителят трябва да е поне крачка напред от тях с новите технологии например. Не може един ученик да е на “ти” с компютрите и интернет, а учителят му да не е виждал такова нещо и да не знае какво е това интернет и за какво може да се използва. Мисля, че не казвам нещо ново, всеки знае това добре.
Какво значи да си новатор в училище?
Да намираш алтернативни методи за обучение, а и за възпитание също, трябва да успяваш да привличаш вниманието на децата, за да ходят на училище с желание.
В съвременната българска образователна система има ли място за такъв тип учител?
Има, разбира се. И много учители са наистина новатори.
Кое би повишило качеството на образованието у нас?
Според мен – мотивацията е икономическа. Повтарям неща, казвани хиляди пъти. Не може да се очаква от учителя да дава всичко от себе си, когато мисли как ще изкара месеца и как ще си изхрани семейството. Някой замислял ли се е как живее едно семейство, в което и двамата са учители? Не може само да се нападат колегите, че – видите ли – те имат толкова много отпуски, малко работни часове, направо – живот си живеят. А нервите, похабени от работата с децата? А отговорността за живота им?
Стачкувате ли?
Не, не стачкувам.
Защо?
Не стачкувам, защото колегите от училището, в което започнах не стачкуват. Някой ще каже – какво ми пречи на мен. Първо да уточня защо колегите не стачкуват. Училището е малко, в началото на учебната година е било под въпрос дали изобщо ще съществува, поради малкия брой деца. Колегите, начело с директорката са направили невъзможното, за да съберат децата. Сега “нямат очи”, както се казва, да се изправят пред родителите и да им съобщят, че ще стачкуват. А аз, понеже съм по заместване, нямам право на стачка. Но подкрепям колегите и при други обстоятелства бих стачкувала без колебание.
Явно обществото не може да разбере правилно посланието на учителите, защото в медиите става дума само за пари, а никой не говори за децата?
Не смятам, че никой не говори и не мисли за децата.
А замисляли ли сте се за децата на стачкуващите учители? Те къде са?
Там, където са и другите деца. Това важи за всички.
Когато говорим за пари, колко според вас би трябвало да бъде една учителска заплата?
Най-малко 500 лева.
Колко часа трябва да прекарва учителят в училище, какви трябва да бъдат задълженията му, квалификацията му и методите му на работа?
Смятам, че часовете прекарвани в училище от учителите са напълно достатъчни. Ако се увеличат, психически няма да може да се издържи. Смея да кажа, че който не е бил учител, не може да ни разбере.
Как ще се възстанови дисциплината в училище след неочакваната ваканция и как ще се наваксат часовете?
Не смятам, че ще има проблем. Все пак децата до скоро бяха във ваканция. Просто тя се продължи. Възстановяването на дисциплината ще стане по същия начин, както при нормално започване на учебната година.
Ще бъде ли ползотворно ученето на галоп за учениците?
Едва ли ще се наложи “учене на галоп”. В учебния план винаги има дни в резерв. Как се отразяват грипните или дървените ваканции. Да не забравяме, че понякога в една учебна година има и от двете. А годината си завършва съвсем нормално.
Геройство ли е да си учителка в днешно време?
Оказва се, че е геройство. На учителите понякога гледат с такава насмешка, че чак става обидно. Ето днес, докато чаках автобуса, чух един господин да казва: “На 10 деца има 11 учители”. Което не е вярно. Как да обясниш всеотдайността на повечето учители въпреки мизерните заплати. Геройство си е и още как.
Какво послание бихте отправили към българките?
Да бъдат винаги красиви и усмихнати. Българката умее да бъде красива и да очарова.
Какво послание бихте отправили към учениците?
Да гледат сериозно на образованието си, защото ще им е нужно. Да четат повече книги. Интернет си е интернет, но това, което могат да им дадат книгите, не могат да намерят другаде. Да обичат учителите си. Това е най-голямата отплата за труда ни.
Коментар: Напълно съм съгласна с госпожа Цецка Христова. Тя е напълно права когато казва, че няма как учителят да даде всичко от себе си, когато се чудиш как ще изкараш месеца. Учителите си трошат нервите, носят си работа за вкъщи (контролни) и трябва да се справят с 20деца – което никак не е лесно. Затова и аз смятам, че те заслужават едно достойно заплащане.
Златина Станева, 19 г.