Всички имаме нужда от подкрепа

Светослава Съева е завършила СУ "Климент Охридски" със специалност “Специална педагогика” и специализация слухово – речева рехабилитация. Още по време на своето следване работи с деца и ученици с нарушения, предимно с увреден слух, но и такива с умствена изостаналост, множество нарушения и др. В последствие обучава и деца с аутизъм, с различни синдроми и комбинации от нарушения. От 2002 г. работи като асистент по слухово – речева рехабилитация в Югозападен университет “Неофит Рилски” в гр. Благоевград.

За каква професия мечтаехте като дете?
Представата ми за професионална реализация в света на възрастните премина през няколко етапа: представях си се в ролята на учителка, медицинска сестра, балерина, журналистка, художничка и т. н., но в крайна сметка се спрях на дейности в областта на първото професионално направление.

Как гледат близките и приятелите ви на вашата дейност с хора с увреждания?
Никой от семейството ми или близките ми приятели не се занимава с хора с трайни увреждания. За радост, всички те приемат отдадеността ми на тях и техните проблеми с разбиране и одобрение. Щастлива съм да видя промяната в отношението им към тези членове на обществото ни. По време на неформалните ни контакти, хората около мен получават информация за реалните трудности на хората с увреждания, за техните успехи в различни сфери и се запознават с много интересни и забавни личности.

Защо решихте да помагате на хората с увреждания?
Навлязох в тази сфера спонтанно, с много желание и интерес. Всичко започна с приемането ми за обучение в Софийския университет „Св. Климент Охридски” в специалност „Специална педагогика” преди десет години. Оттам лавинообразно последваха много други контакти и професионален обмен със специалисти от областта на територията на България и в чужбина.
 
Какво е нужно на един човек, за да помага успешно на такива хора?
Необходими са преди всичко много знания, неспирно търсене на информация за последните новости в сферата на технологииите, медицинината, педагогиката и социалната сфера.
Наред с това е и необходимостта от вътрешна мотивация, търпение, сърдечно и искрено отношение към хората, с които се общува.
Лично аз открих много истински приятели сред хората с увреждания и съм истински щастлива, че ги познавам.

Какви сме българите, според вас, в отношенията си към хората с някакъв недъг?
Не харесвам поставянето на етикети от рода на „хора с недъг”. Те фокусират вниманието върху нещо външно и видимо и не отразяват цялостно човешката личност, която се състои от много компоненти, един от които само се влияе от външността.
Мисля, че все още сме далеч от пълноценното приемане на хората с увреждания като равни и пълноправни членове на обществото ни. Например в населените места в България има скосени тротоари и улични телефонни кабини за хора с инвалидни колички, но колко хора с увреждания сте видяли да се възползват от тях.
 
И защо?
Ако трябва да характеризирам българите като цяло, бих използвала четири думи: нетолерантни, незаинтересовани и слабо информирани. В това отношение пред нас стои дълъг път, който да извървим.

Трябва ли да се промени нещо в нашата психология, за да ги приемаме по-добре, като нормални човешки същества?
Да, трябва. Промяната започва от ценностната ни система, която от своя страна влияе и върху психологията ни.
Най-лесно човек може да разбере същността на тази област, когато се запознае с хора с различни увреждания. Сред незрящите хора например открих отлични компютърни специалисти, певци, музиканти и полиглоти. Много от глухите ми близки са перфектни художници, уеб дизайнери, програмисти, шивачи, модни дизайнери и сладкари.
Опознайте хората с увреждания и те ще ви дадат много повече, отколкото вие някога ще можете да им дадете!

Кой има повече нужда от помощ, според вас – хората с увреждания или "нормалните" хора, и защо?
В много отношения хората с увреждания са напълно самостоятелни и се радват на забележителни успехи, за които рядко чуваме. Но тях ги има!
Не мисля, че някоя от двете групи хора се нуждае от помощ в по-голяма или по-малка степен от другата. Всички ние сме индивиди, които в определени житейски ситуации имаме нужда от подкрепа. Хората с увреждания имат точно същата потребност от помощ, каквато и вие.

Любим цвят, песен, ядене, място?
Нямам фаворити по отношене на тези четири категории: наслаждавам се на всеки нюанс и мелодия, хапвам вегетариански специалитети на всяко земно кътче, което имам възможност да посетя.