47 години от смъртта на Едит Пиаф

На 15 години, насърчена от баща си - цирковия акробат Луи Гасион, Едит Пиаф започва да пее по улиците на Париж за жълти стотинки. Тя е пред прага на една изключителна кариера, в която ще покори както най-високите върхове, така ще опознае и най-тъмните страни на света. Съдбата й се усмихва през 1935 година в лицето на Луи Льопле, който първи забелязва таланта й. Льопле я представя в собственото си кабаре “Жернис”, променя фамилията й на ПИАФ (на парижки жаргон “пиаф” означава “врабче”) и я кара на сцената да излиза облечена в черно – стил, който ще се превърне в нейната запазена марка. Скоро Париж започва да й обръща внимание и все повече хора идват в “Жернис”, за да чуят и видят “момичето Пиаф”. Така, Едит преминава от улицата в кабарето. Започва да се движи в нова среда, а сред приятелския й кръг вече има прочути интелектуалци като актьорът Морис Шевалие и поетът Жак Буржеа.

През април 1936г.Едит е съкрушена от убийството на нейния ментор Луи Льопле, който е намерен мъртъв в апартамента си и изживява един от най-тежките си моменти. Човекът, които й помага да си стъпи на краката е Реймон Асо. Той става неин мениджър и независимо, че взаимоотношенията им преминават през бурна афера, кариерата на Едит под ръководството на Асо започва стремглаво да върви нагоре. Пее в препълнени зали, а парите, които печели, са повече, отколкото някога е мечтала. Не след дълго, Едит Пиаф се впуска в нова любовна афера – този път с Анри Конте, човекът, който по-късно ще напише някои от най-големите хитове на момичето Пиаф. По време на Втората световна война, кариерата на Едит Пиаф продължава да се развива, а тя открива нейния си начин на съпротива срещу нацистите като включва музиканти евреи по време на двете си турнета в неокупираните френски територии. Въпреки кошмара от войната, този период се оказва един от най-креативните за Пиаф като композитор. Тя създава близо 30 песни, сред които La Vie en Rose (Животът в розово), която след това Луис Армстронг превръща в огромен хит в Америка. По-късно, заедно с Маргерит Моно тя ще напише друг велика песен - “Hymne A L’Amour” (Химн на любовта) в памет на Марсел Сердан. След края на войната през 1944г., 30-годишната вече Пиаф е на върха на славата си във Франция. След войната Едит Пиаф започва да концертира из Европа, където е голямата звезда.

Следващото предизвикателство пред нея е Америка. Тя се отправя на първото си турне в САЩ, което е на път да се превърне в пълен провал. Американската публика дава твърде хладен прием на Едит Пиаф. Решена въпреки всичко да остане и да завладее Америка, тя подписва договор с най-изисканото кабаре в Манхатън “Версай” и хвърля цялото си сърце и душа в спектаклите, които изнася. Успехът не закъснява, а Пиаф постига мечтата си да се превърне в звезда от двете страни на Атлантика. След това, тя ще се завръща многократно в Америка, за да пее пред препълнени зали и да стане най-успелият френски изпълнител там за всички времена. Престоят на Едит Пиаф в Америка й дава две от най-важните срещи в живота й – приятелството с Марлен Дитрих и голямата любов в лицето на боксьор Марсел Сердан, загинал трагично в самолетна катастрофа.

През 1950г. Едит Пиаф се завръща в Париж. 1951 се оказва изключително черна за певицата – тя претърпява две тежки автомобилни катастрофи и в болницата започва да взима морфин срещу болката. Скоро, тя вече е зависима от морфина, който съчетава с алкохол. 1952 г. е по-щастлива година за Едит Пиаф, в която тя сбъдва мечтата си за бляскава сватба, като се омъжва за Жак Пилс, с когото заминава за Америка. По време на концертите там, на пианото й акомпанира никому неизвестният тогава Жилберт Беко. И докато Пиаф е на върха на славата си, проблемите й с наркотиците и алкохола стават все по-сериозни. Тя се подлага на лечение в частна клиника.

През 1955 година Едит Пиаф се завръща триумфално като прави концерта на живота си на най-прочутата парижка сцена – зала Олимпия. Независимо от здравословните проблеми, които вече има, гласът й никога не е бил в по-добра форма, а Пиаф е в апогея на своята сценична дейност. Тя се раздава на публиката в серия спектакли в Олимпия. В САЩ постига феноменален успех с гала концерта в Карнеги хол, ставайки първата вариететна певица гастролирала в тази крепост на класическата музика тогава. През 1960 Шарл Дюмон написва най-големия хит на Пиаф, превърнал се в нейна емблема - "Non je ne regrette rien" (Не съжалявам за нищо). Тя изпълнява песента в началото на 1961 на сцената на Олимпия, а този концерт се превръща в един от най-легендарните за всички времена. Едит Пиаф посреща най-големия и красив успех в живота си.

Едва на 47 години Пиаф умира от рак в Грас на 11 октомври 1963 г. и е погребана в гробището Пер Лашез в Париж.