Има въпроси, които мъжете не обичат – един от тях е „Обичаш ли ме?“.
Като стар, изтъркан рефрен от песните от 80-те години – този въпрос е безсмислен, а господата биха го нарекли риторичен.
Отдавна е минало времето на серенадите под прозорците на любимата. Въпреки, че коя жена-романтичка не иска понякога да влезе в ролята на героините от „Гордост и предразсъдъци“, където се леят безкрайни и дълбокомислени разговори за привличане, тръпките на сърцето и подкосяването на краката от любов.
Събудете се, дами! Сега сме в XXI век, където ухажването започва в социалните мрежи, набира скорост по Скайп, уточнява се с няколко SMS-а и накрая завършва в някой хитов бар в центъра на града.
Не че любовта е демоде, само се е технологизирала. Късмет имат момичетата, срещнали мъж с душа на поет. Него може всяка вечер да го питат: „Обичаш ли ме?“, а той няма да се измори да им отговаря всеки път с различни думи, в рими или в бял стих: „Да, ти си любовта на живота ми. Светлината на дните ми. Въздухът, който дишам. Сънят, който идва нощем в постелята ми.“
Да познавате някой свободен поет?
Снимка: Надежда Маринова
Прочетете още: