Той бе музата

Той бе музата, която не очаквах.

Като всички други музи, които идват неочаквано. Несподелената любов.

Уханието на фадо, което открих чрез него.

Думата, която промени живота ми.

Той бе муза. Като картина нарисувана с маслени бои.

Загадъчен, забавен, твърде недостъпен, понякога излъчващ хлад.

Той бе муза и болка, докосваща, както само фадото може да гали душата.

Той бе началото на промяната, въпреки че олицетворяваше несподелена любов.

Срамежливо усмихващ се, разбрал, че е нечие вдъхновение. Колко вдъхновяваща е несподелената любов, макар и да боли.

Свързани статии

Исках да те обичам, но ти не ми позволи

7 урока, които научихме от „Сексът и градът“

Разликите между мъжете и жените

Винаги ще си спомням за него с усмивка, като за музата, която промени живота ми.

Дали бих му разкрила истината? Не! Всяко време си има своята муза, всеки период своята любов и вдъхновение.

Като вълните, които отмиват написаното върху пясъка, отнасящи думите в топящата се морска пяна.

Снимка: unsplash.com