Опитомяване на чувствата

Честността и откровеничането в днешно време съвсем не са смятани за достойнства, а по-скоро за наивност и инфантилизъм. И това е лесно обяснимо. В нашата страна съвсем не е трудно да бъдеш честен човек: това е може би едничкото занятие, което няма желаещи за конкуренция. Всеки ден наблюдавам с просто око своя pets (един сладък териер, носещ името Шушу - дадох му го преди да изяде цялата покъщнина, тук-а не включвам пантофите и пр. дребни нещица). И взе, че се оказа, че напълно му подхожда, спомнете си фразите: "Шушу, мушу нежен шум" или по-често употребяваната от мен "Шушу, мушу къща разваляш!" (замахвам заканително с пръст). С всеки изминал ден, в неговата предана компания се убеждавам колко спонтанно и неподправено е поведението на животинката. Какво му трябва на едно куче? (тук прозвучах като онази тъпа реклама на бира). Кратки разходки из забележителностите на квартала, среща с неговите събратя, а защо не и сестри (все пак той е ХетерО), както и волното детективско душене наоколо, по следата към поредната беля, без съмнение мноого, ама мнооого нежност.

Какви са нашите домашни любимци? А защо са ни любимци? Те са неоценимия човешки атрибут: да се възхищаваш от себе си! Качество, което отличава човека от животните като ги прави смешен пред тях, разбира се.