Шоколадена история за страхотни бонбони и едни несбъднати планове

В студентските ми години живеех на общежитие. Стаята ми буквално беше дядовата ръкавичка. В нея в мир и разбирателство съжителствахме цели 3 двойки, куче и малко коте плюс хиляди познати, които идваха и си отиваха. Живота беше не лек в тези условия, но място за скука нямаше.

Един ден моят тогавашен приятел и настоящ съпруг решил да ме изненада и купил бонбони Lindt близо килограм. И тъй като винаги е бил наясно с моята страст по шоколада тайничко се надявал с този подарък съвсем да затвърди позициите си на единствен господар на сърцето ми. Оставил той бонбоните на шкафа в стаята и бързайки за лекции съвсем забравил, че си имаме двама малки пакостници, които не пропускат възможност да се развихрят.

С хиляди идеи за една чудесна вечер на свещи, хубаво вино, добра храна и като завършек супер шоколада цял ден мъжът ми сияеше. Непрекъснато ми повтаряше, че ме чака голяма изненада като се върнем след лекциите и че сигурно доста ще се радвам. Аз от своя страна бях много любопитна какво ли е замислил и нямах търпение да се върнем. Накрая не издържах и си тръгнахме преди да е завършила последната лекция, което между другото се оказа една страшно добра идея както ще разберете по-надолу.

Изпълнени с очаквания, всеки за неговите си замисли, ние се завърнахме в нашата стая. Заставайки пред вратата чуваме отвътре страхотна врява. Нещо пада и се чупи, кучето лае, котето мяучи . Отключвам аз и какво да видя. На земята разпиляни надъвкани обвивки от бонбони, листове с лекции, моята любима снимка в рамка счупена. Поглеждам отблизо обвивките на бонбоните аз и виждам, че са Lindt. В следващият момент зад гърба ми чувам.“АУ! Дано сте оставили поне малко и за нас”. Обръщам се и виждам смаяното и объркано изражение на мъжа ми, който при вида на развалената изненада се чудеше какво да направи. Но в следващият момент очите ни се срещнаха и дружно избухнахме в смях при вида на измазаните сладки муцунки на Мацанка и Сара, които се облизваха и не спираха да тичат, превъзбудени от погълнатия шоколад.

Слава Богу нашите сладури бяха успяли да опропастят с играта си малка част от тези страхотни и изкусителни шоколадови елексирчета. Надъвканите хартии в първият момент ни заблудиха, че просто нищо не е останало от изненадата и в един момент се попритеснихме да не се случи нещо на животинките от толкова шоколад, но после дружно стигнахме до извода, че от такава шоколадова магия само хубави неща стават.

Е, вярно, цяла нощ никой не спа от игрите на питомците, но пък какво да се прави, винаги и във всичко си има и плюсове и минуси.

В крайна сметка шоколадовата вечер завърши успешно. Плановете на съпруга ми се сбъднаха, макар и в малко по-различен вид от първоначално замисленият, но със сигурност още дълги години докато хапвам тези бонбони с наслада ще си припомням случката от онзи ден и колко смешно, объркващо и накрая с романтичен завършек беше всичко.

За мен винаги шоколадът ще бъде нещо, което ще ме кара да се чувствам страхотно, независимо къде, как и с кого съм когато го хапвам, а като наблюдавам в последните месеци май в нашата къща се очертава да си имам конкуренция за шоколадовата наслада - моята дъщеря, която щом види вълшебните бонбони сияе и на нейния си бебешки език ми повтаря “бомбо, ама беби, ама мама”.

Е, това беше моята история. На всички почитатели на сладкото изкушение пожелавам да имат много моменти на шоколадова наслада, придружени с романтика, хубави поводи и много щастие.

Да живее Негово величество шоколадът!!!

За жалост не мога да подкрепя разказа със снимки, за което съжалявам доста, защото от тях бихте придобили съвсем пълна представа за шоколадовата лудост, която беше настанала в нашият временен дом:). НО надявам се в текст да съм пресъздала достатъчно добре моят смешен, сладък, шоколадов спомен.

* * *

Историята е от конкурса “С вкус на шоколад”