Мляко и шоколад, нашето сладко минало...

С вкус на шоколад...
На някой, чийто вкус още помня...

Бях стъпила нежно на края на времето, оттам светът е по-различен. Усещаш как в сърцето ти се прокрадват самотни мисли, които търсят своето сбъдване... Безкрайно далеч съм от тебе, толкова, че едвам те виждам като малка точица в далечината, която само мислено докосвам с пръсти и с устни. А някога същите тези устни се разплискваха по шоколадовата ти кожа и аз вкусвах от нея, имах те... Мляко и шоколад – това е нашето сладко минало, което нахално ни обърна гръб и все пак мисля, че вината е твоя, не ме пренебрегвай, не ме напускай, без мен ще започнеш да горчиш, аз омекотявам вкуса ти и те правя по нежен и в известен смисъл по -истински. Ще ми се дълго време да се крия в лешниковите ти очи, а ти да пиеш от моите и така да забравим за всичко около нас, но уви, нещата, които искаме, невинаги са тези, които ни се случват... През годините аз се променях и често се губех при срещите с другите, сред онези, които ми предлагаха вкуса на греха и този на болката. И все пак май всеки има отреден път, по който да върви и аз със сигурност знам, уверявам те, че твоят е млечен. Разсъбличам душата си пред теб, а дали ме искаш ти решавай, няма време, изборът е твой.

И да знаеш, само да знаеш, че дълго оглеждах нашите чувства в очите на хората и виждах реки от топли чувства и сладост, която понякога нагарчаше и все пак беше наша... Посрещни утрото с мен, то винаги носи светлината на рамото си, а аз ще ти направя чаша капучино...

* * *

Историята е от конкурса “С вкус на шоколад”
Шоколадена история за страхотни бонбони и едни несбъднати планове
Шоколадът на Сияна