Истинският вкус на шоколада

Всеки от нас е попадал в ада на съмнението, дали човекът до него наистина го обича .

Когато за първи път попаднах на това място, ми се щеше да попитам някакъв всевиждащ оракул, който да ми отговори с абсолютната сигурност на глобалното затопляне . Но тъй като не познавах никакви оракули, реших да се обърна към най-много доближаващото се до това понятие същество – Златин. Става въпрос за едно полумитично създание, обитаващо кварталните кафенета. Той гледа на ръка, кафе, боб, леща, ориз и всеки друг хранителен продукт. Макар, че веднъж като ми гледа на шкембе чорба, не беше особено убедителен, може би миризмата на чесън го е разконцентрирала.

Седнах срещу отнесената физиономия на Златин, и тя моментално се оживи от блестящата му усмивка (с блясъка на кралска златна хазна).

– Кажи, какво те мъчи този път, душице? – Каза благо моя “оракул”.

– Въпросът е доста деликатен. – усетих как се изпотявам, страх ме беше, че истината няма да ми хареса. Нооо все пак трябва да знам. От няколко месеца се виждам с един човек и мисля, че отношенията ни се развиват добре. Аз наистина държа на него, но не съм сигурна дали той напълно споделя чувствата ми. Има ли начин да разбера със сигурност дали той ме обича?

– Има, разбира се. – отговори Златин с още по-широка усмивка( почти невъзможна от анатомична гледна точка)

– И какъв е? – попитах с леко треперещ глас.

– Ще ти гледам на... шоколад. Иди купи любимия си шоколад и ми го донеси. После ще ти кажа какво да правиш.

– Добре, щом ще помогне, отивам.

Изпълних заръката и се върнах с шоколада. Сложих го на масичката пред гадателя.

– И сега какво?

– Ами отвори го и си хапни от него.

Разкъсах опаковката и си отчупих парченце. След като го изядох, погледнах с очакване “оракулът” ми да заговори.

– Обича те.

Констатира Златин, с тона на лекар с поне 100 годишна практика, който няма и една грешна диагноза.

Седях втрещена, и ми отне няколко минути да формулирам въпроса, с който за първи път подложих на съмнение способностите на махленския гадател:

– И по какво реши, че е така? Може би по формата на парченцето, което си отчупих? – казах с лека ирония.

– Не, всъщност по големината. – поясни Златин.

Продължих да гледам неразбиращо.

– Много е просто. Преди щеше да изядеш целия шоколад още преди да се усетиш, докато сега вече нямаш такава нужда. Защото си намерила щастието в прегръдките на любящ мъж. Сега вече можеш да се насладиш на всяка малка хапка, а не да поставяш рекорди по бързо унищожаване.

Замислих се и установих, че Златин е прав. Когато бях самотна, сякаш не усещах истинския вкус на шоколада, изяждах огромни количества, за да получа удоволствието, което сега изпитвах и от една съвсем малка хапка. Когато си щастлив и обичан, сетивата ти са по- чувствителни за красотата и дори за сладостта на живота и... шоколада.

* * *

Историята е от конкурса “С вкус на шоколад”
Шоколадена история за страхотни бонбони и едни несбъднати планове
Шоколадът на Сияна
Мляко и шоколад, нашето сладко минало...
Шоколадова страст
Усмивка, сладка като шоколад
Течен шоколад собствено производство
Любов в блокче шоколад
Годежен пръстен, скрит в шоколад
Шоколадът и аз
Шоколадче