Устните ти ме изпревариха

Разхождах се по кея, когато въздухът леко се олюля и наоколо всичко се заизпълва с мириса на пролет, на тиня, на мъж... Както всяка пролет, се случи и тази. Сетивата ми се изопнаха, възбудата се разля по цялото ми тяло и аз сякаш залитнах от отмала. Подпрях се на парапета на оня странен триетажен плаж при Баба Вида и се загледах в златните отблясъци на водата, помнещи толкова много лица, мисли и чувства!... Загледах се и отново те видях до себе си – висок и сякаш малко непохватен, но с огромни ръце, които можеха да ме отнесат навсякъде, където пожелаеха... И сега, както и тогава, носех в чантата си шоколад – малко кафяво късче горчив шоколад, което боготворях. Защо? Не знам, но и днес е така.

И тогава се бях опряла о парапета, за да не полетя от близостта с теб и оная енергия, която ме изпълваше от глава до пети... Парчето шоколад само сякаш напомни за себе си – взех го, понечих да отхапя, но твоите устни ме изпревариха... Ръцете ми обвиха врата и раменете ти, а минути по-късно видях, че по тялото ти се стича най-вкусната кафява какаова течност на света... Пролет на ли е? Слънцето се “усилва” и всяка минута “градусът” се покачва... И сега, когато гледах реката, отново видях тесните кафяви ивици блясък, разлял се и смесил се с останалото многоцветие на светлината, потопила се в извечната вода на Дунав... Пролет е, защо не си хапна сладост отново?...

* * *

Историята е от конкурса “С вкус на шоколад”
Шоколадена история за страхотни бонбони и едни несбъднати планове
Шоколадът на Сияна
Мляко и шоколад, нашето сладко минало...
Шоколадова страст
Усмивка, сладка като шоколад
Течен шоколад собствено производство
Любов в блокче шоколад
Годежен пръстен, скрит в шоколад
Шоколадът и аз
Шоколадче
Истинският вкус на шоколада
Течен шоколад и едно мляко с ориз, моля